Помогнете на развитието на сайта, споделяйки статията с приятели!
Фамагуста (тур. Gazimağusa или Mağusa) е исторически пристанищен град на източния бряг на Кипър, който през късното Средновековие е бил един от най-важните центрове на тази част на Средиземноморието.
До наши дни са оцелели сравнително голям брой паметници от този период (включително практически целия пръстен от отбранителни стени), но много от тях са близо до разруха, а други са безвъзвратно загубени. Градът е бил известен в миналото с многобройни християнски църкви, които след османското нашествие са се развалили или в най-добрия случай са превърнати в джамии.
Днес Фамагуста се намира на окупираната част на острова, в рамките на т.нар Северен Кипър. Определено си заслужава посещението обаче - разходката из оградения град ще бъде истинско удоволствие за всички симпатизанти на средновековието.
Сянката на надежда за по-добро бъдеще на историческия стар град дават чужди (включително европейски) фондове, които позволиха реставрацията на някои паметници (напр. бастионът Мартиненго). Струва си да стискате палци за постоянно споразумение отвъд разделенията, което ще даде шанс да се спаси това уникално наследство.
СНИМКИ: Бастион Мартиненго.
В нашия пътеводител представихме кратка история на Фамагуста и описахме най-важните й паметници. В друга наша статия ще намерите информация за археологическия обект Саламин близо до града.
История
Древно рибарско селище
Ако искаме да открием произхода на града, трябва да се върнем към елинистическата епоха. През първото полувреме 3 век пр.н.е Земетресение в близост до Саламин, по това време един от най-важните градове на древен Кипър, причини множество щети.
Това накара египетския цар да управлява острова Птолемей Филаделфос до основаването на ново селище, което е кръстено на истинската му сестра Арсиное.
Арсиное обаче не разпери криле и в продължение на много векове остава малко рибарско селище в сянката на по-големия си съсед. Ситуацията е обърната по време на арабските нашествия в VII век. Сарацините плячкосват напълно Саламин и жителите му трябва да търсят убежище в съседно селище, където пристанището се развива с течение на времето.
След византийската реконкиста на острова Св. 10 век на мястото на някогашната Арсиное е имало градче, наречено от гърците Ammókhostos (името произлиза от изречението заровен в пясъка).
Раждане на Фамагуста
Началото на златния век на града съвпада с времето на кръстоносните походи. IN 1191 г, по време на Третия кръстоносен поход, английският крал Ричард Лъвското сърце завладя Кипър. Само година по-късно островът попада в ръце Гуидон де Лузинян, основател и първи владетел Кралство Кипъркойто по този начин "компенсира" провалите си в Светите земи.
СНИМКИ: Посещение на замъка Отело във Фамагуста.
Семейството Лузинян управлява острова през следващите три века. По това време Фамагуста получава сегашното си име и придобива статут на едно от най-важните пристанища в източното Средиземноморие.
Упадъкът на града беше импулс за ускоряване на развитието на града Аки в 1291 г. Много християни се преселват в Кипър и Фамагуста бързо се развива от малък пристанищен град в мощен междукултурен религиозен и икономически център.
По това време е установено Св. Никола (където кипърските крале са били короновани за владетели на Йерусалимското кралство) и стотици параклиси и църкви. Явно наполовина XIV век издигнат във Фамагуста еднакво 365 храма (по един за всеки ден от годината). Близо до катедралата е издигнат кралски дворец, а целият град е заобиколен от пръстен от защитни стени. Като част от укрепленията е построена цитаделата, която се нарича днес Замъкът на Отело (в чест на главния герой на трагедията на Шекспир). Сградите най-често са построени в готически стил, дошъл в Кипър от дома на семейство Лузинян.
СНИМКИ: Замъкът Отело във Фамагуста.
Разхождайки се днес из занемарените улички на стария град, ще видим само следи от предишната му слава, но толкова много са оцелели, че не е трудно да си представим появата на Фамагуста в най-голямата си слава.
Златните времена продължиха първите три четвърти на XIV век. Краят им е донесен от генуезката инвазия 1372 г и последвалата окупация на Фамагуста, която води до необратими икономически загуби.
Венецианско време и разширяване на укрепленията
IN 1489 г правата върху Кипър са закупени от Република Венеция. Неговите представители добре осъзнават потенциалната заплаха от Османската империя. Затова те изпратиха на острова своите изтъкнати инженери, които веднага започнаха да възстановяват отбранителните стени на Фамагуста. Укрепленията бяха укрепени (на места дебелината на стените достигала до 15 m) и адаптиран към нови заплахи, т.е. предимно защита срещу артилерия.
Повечето от оригиналните укрепления са оцелели до наши дни, които са истинско удоволствие за всички любители на отбранителната архитектура. Всъщност има малко места в Европа, където можем да се възхищаваме на толкова добре запазени отбранителни стени, проектирани от венециански инженери.
СНИМКИ: Замъкът Отело във Фамагуста.
Дълга и кървава обсада
IN 1570 г неизбежното се случи. Османските войски нахлуват на острова и бързо напредват. До края на октомври те успяха да пробият отбраната на всички градове с едно единствено изключение.
Започна обсадата на Фамагуста септември 1570 г. и продължава до август на следващата година. Градове под командването на капитан Маркантония Брагадина просто защитаваше 6000 душии вражеските сили се изчисляват от От 100 000 до дори 250 000.
Майсторството на венецианските инженери позволи ефективно отблъскване на нападателите в продължение на близо година. Смята се, че командващият турските сили Мустафа Лала паша той дори може да загуби 50 000 войниции една от жертвите е неговият син.
IN август 1571г защитата започна да се разпада. Липсата на храна и твърде голяма загуба на хора доведоха Брагадин да започне преговори за капитулация. Мустафа Лала паша даде думата си, че в случай на предаване на града всички християни ще могат безопасно да напуснат острова. Нищо не предвещаваше това, което щеше да се случи.
СНИМКИ: Посещение на замъка Отело във Фамагуста.
Маркантонио Брагадин отиде с командирите в турския лагер, за да потвърди официално условията на капитулацията. На място, вместо мирен прием, ги чакаше смъртта, и изненаданият Брагадин най-накрая бил одрат жив. Кожата на юнашкия командир е отнесена в Истанбул, откъдето е открадната и накрая XVI век накрая тя намери пътя си към Венеция, където беше погребана Базиликата Санти Джовани и Паоло.
Другите защитници бяха също толкова тъжни. След като преминали градските порти, турците започнали варварско клане, убивайки всички войници и жители, които само попаднаха в ръцете им.
С превземането на Фамагуста започва продължаващото повече от 300 години турска окупация на острова. Това беше трагичен период за самия град. Най-важните църкви (включително катедралата "Св. Никола" и църквата "Св. Петър и Павел") са превърнати в джамии, а останалите са в разруха и забрава. Градските порти били затворени за християникоито вече нямаха възможност да посещават храмовете си. Оцелелите жители се преселват малко на юг, където създават селище на име Вароша (Вароша).
Османците не проявяват голям интерес към самото пристанище и преместват всички търговски дейности в други центрове на острова. Това доведе до ситуация, в която малко нови жители се заселиха вътре в стените. IN Осемнадесети век старият град беше на практика пуст и малкото семейства живееха в къщи в непосредствена близост до разпадащи се църкви.
СНИМКИ: Замъкът Отело във Фамагуста.
Второ турско нашествие
По-добри времена дойдоха с появата на британците 1878 г. Кипърските гърци отново бяха свободни да се заселят в града и пристанището на Фамагуста получи нов живот. IN 1960 г Кипър получи независимост, което беше уникално по отношение на историята си. Фамагуста започва да процъфтява - строят се нови къщи и хотели, пристанището се развива, а историческият стар град е посещаван от тълпи туристи.
След 14 години историята извърви пълен кръг. IN август 1974г започва втората фаза на нахлуването на турските войски. Този път обаче Фамагуста не успява да се защити твърде дълго и е превзета за дни. Турците бомбардират както историческата част на града, така и туристическия квартал Варосия, независимо от цивилните жертви.
След приключването на операцията всички жители от гръцки произход са изгонени от града, а квартал Варосия е заобиколен с бодлива тел и откъснат от останалия свят.
Разбира се, може да има спорове относно легитимността на инвазия при държавен преврат. Трудно е обаче да се спори с факта, че е започнал 15 юли 1974г Година по-късно превратът се проваля само след седмица, а втората фаза на турската инвазия идва месец по-късно.
СНИМКИ: Руините на гръцката църква Св. Джордж.
Съвсем различен въпрос е подходът на турската страна към християнското културно наследство. Разхождайки се по улиците на Фамагуста, не е трудно да забележите състоянието на историческите църкви. Примерен пример са руините на гръцката църква Св. Георги, където историческите стенописи дълго време не са били (а вероятно и все още не са) правилно обезопасени, поради което са били предимно загубени. Искрица надежда са дейността на чуждестранни организации и предоставените от тях финансови средства, които позволяват частична реставрация на някои паметници.
Посещение на Фамагуста
Историческият стар град е заобиколен от добре запазен пръстен от защитни стени повече от дължина 3 км. Влизаме в града през главната порта и след това можем да започнем да разглеждаме забележителностите.
Струва си да планирате от 2 до 4 часа. Ще можем да видим повечето от обектите само отвън, защото в момента те са в руини, или съдържат решетки или други дейности (евентуално са били затворени от четири тригера).
Когато разглеждате нашите снимки, трябва да имате предвид, че историческият център на Фамагуста непрекъснато се променя. Някои от съоръженията вече може да са в по-добро състояние поради ремонт, а други, поради по-нататъшно занемаряване, напротив.
Когато влизате в джамията, не забравяйте да събуете обувките и шапките за жени. Близо до входа на града има гише за туристическа информация, където можем да поискаме карта на паметниците на английски език.
СНИМКИ: Замъкът Отело
Фамагуста: атракции, паметници, интересни места
По-долу сме описали избрани паметници и атракции на историческия център на Фамагуста. За повечето обекти сме включили координати, което ще улесни намирането им на картата.
Land Gate (Равелин)
Един от двата главни входа на средновековната Фамагуста, известен в разговорната реч днес Земната порта, се намира в югозападния край на града.
Тази порта е съществувала под името Равелин още по времето на Лузиняните, но тогава е имал формата на кула, издигната отвъд градските стени. Венецианците, когато строят нови укрепления, решават да използват входа, оставен от техните предшественици, като в същото време го ограждат с монументален бастион.
Св. Никола (сега джамията на Лала Мустафа паша)
Гордостта на средновековната Фамагуста е построена в От 1298 до 1312 г. готическата катедрала Св. Никола. В стените му до 1372 г Кипърските крале са короновани за владетели на Кралство Йерусалим и Армения. Катедралата е била и място за погребение на някои от владетелите на Лузинян.
Архитектурно сградата наподобява готически църкви, познати от Франция. Интериорът има три кораба, а фасадата е фланкирана от две кули.
Османците след превземането на града в 1571 г те превърнаха катедралата в джамия, като добавиха минаре към нея. Всички произведения на изкуството са унищожени, включително: статуи, фрески и витражи. И двете кули, пострадали от обсадата, вече не бяха ремонтирани.
Джамията получава името си в чест на Мустафа Лала паша, командир на османските войски, който въпреки своето предимство няколко десетки пъти не успява да преодолее малката отбрана на Фамагуста в продължение на почти година и накрая наруши думата си и уби жители и християнски войници (заедно с командването).
Посещението на катедралата трябва да бъде задължително, когато посещавате Фамагуста. Не забравяйте обаче, че това е действаща джамия и е забранено да я посещавате по време на молитва, а след като влезем, трябва да си събуем обувките.
Срещу фасадата има смокиня, която според традицията е засадена по време на строежа на катедралата (през тринадесети век). Това е едно от най-старите дървета на острова.
Руините на венецианския дворец
Руините на Венецианския дворец, който се наричаше официално, напомнят за някогашното богатство на Фамагуста Палацо дел Провведиторе. Първата резиденция е построена на това място по времето на Лузинян, но не оцелява след генуезката инвазия.
Дворецът е преустроен по венецианско време, но вече в ренесансов стил. Ежедневно е окупиран от венецианския губернатор (наречен Провведитор). Декоративната фасада, която е използвана за изграждането му, е оцеляла до наши дни антични елементи, взети от древния Салам.
Точно до руините на двореца има фонтан с 1597 г, над който има барелеф с арабски надписи.
СНИМКИ: Фонтан при руините на Венецианския дворец.
На мястото на бившия дворец има известна днес двуетажна сграда от османско време Подземията на Намик Кемалкойто е получил името си в чест на турския поет, държан там 38 месеца. Сега в него има музей, но не сме имали възможност да го посетим.
Св. Петър и Павел
напр църквата Св. Петър и Павел е един от най-добре запазените паметници в града. Това не е така, защото, подобно на катедралата, тя е превърната в джамия. През британския период храмът отново променя предназначението си, този път на склад за пшеница - затова тук-там можем да срещнем името Житната джамия.
Сградата е построена в готически стил и се характеризира с масивни подпори, много по-големи от тези в европейските църкви от този период. Главният кораб е бил покрит с оребрен свод. Основателят на храма е местен търговец Саймън Ностранотвърди, че е получил всички средства за строителството само по време на едно пътуване до Сирия.
Църквата е реновирана благодарение на еврофондове. По време на нашето посещение беше безплатно посещението.
Руините на църквата Св. Франциск и турски бани
На няколко крачки от катедралата намираме останките от църква, принадлежаща на францисканския орден, която е била част от манастирския комплекс, който вече не съществува. Строителството на комплекса вероятно е финансирано от кипърския крал и последния владетел на Йерусалимското кралство Хенри II.
В непосредствена близост до руините има турски бани 1601 г. Те са построени в двора на църквата, като е използван фрагмент от самия храм.
Църкви близнаци Св. Джон
Малко по-нататък откриваме две съседни църкви, принадлежащи на могъщи рицарски ордени: тамплиерите и рицарите хоспиталиери.
В началото е издигната северната конструкция, по-дълга и с малка розетка над входа XIII век и принадлежал на първия от тях. Вторият, малко по-висок и по-нисък, е построен в края на същия век и е собственост на Ордена на хоспиталиерите.
В крайна сметка, след разпадането на тамплиерите, и двата храма са в ръцете на рицарите хоспиталиери, които изграждат проход между тях.
По време на нашето посещение в стените на по-младата църква имаше бар.
Координати: 35.125477, 33.940675
Несторианската църква Св. Джордж
Една от малкото съществуващи църкви Св. Георги принадлежеше към несторианското малцинство. Построен през годините 1360-1369 готическата сграда е оцеляла в добро състояние, въпреки че не успяхме да видим нейния интериор. Стената над главния вход е украсена с розетка.
Координати: 35.125271, 33.938725
Св. Анна
Еднокорабната църква Св. Ани е създадена в началото XIV век (вероятно като част от по-голям манастирски комплекс) и е интересен пример за южна готика (идва от Южна Франция). Сградата е реставрирана съвсем наскоро.
Координати: 35.125752, 33.937476
Подземна църква
На няколко крачки източно от църквата Св. Анна се намира подземна църква, изсечена в скала от средновековния период. По време на нашето посещение входът за съжаление беше ограден, но си струва да се опитате да погледнете вътре, където едва се виждат останки от стенописи от XVI век.
Джамия на кожарството (бивша църква Св. Екатерина)
Малък Кожарска джамия принадлежи към най-интересните средновековни паметници на Фамагуста. Вградено е в XIV век от основаването на якобитите (една от източните фракции на християнството) като църквата Св. Катрин. Архитектурата на сградата е кокетна комбинация от готика с византийски и арменски влияния.
По османско време църквата е превърната в джамия. Съвременното му име се отнася до гилдията на кожарите, чиито представители управляваха своите фабрики в този район. Тъй като значението на града намалява, търсенето на кожени изделия намалява, което в крайна сметка води до изоставяне на храма.
Координати: 35.126615, 33.936988
Бастионът на Мартиненго
Намира се в северозападния край на градските стени Бастион Мартиненго (наречен на венециански командир, загинал на път за обсаден град) е един от най-добрите примери за отбранителна архитектура на венецианските инженери.
Бастионът има формата на връх на стрела и е изграден с естествена скала, благодарение на която нападателите откъм сушата не са могли да направят изкопа.
Съвсем наскоро бастионът беше възстановен със средства на Европейския съюз, като същевременно възвърна предишния си блясък. Струва си да планирате известно време, за да го откриете.
Заслужава да се спомене, че венецианците поставят цялата дължина на отбранителните стени 15 бастиона.
Кармелитска църква и малка арменска църква
Две църкви, посветени на Пресвета Дева Мария, заобиколени от празно пространство, стоят близо до бастиона Мартиненго. Всъщност те имаха голям късмет, защото след 1974 г тази зона е превърната във военна зона и всички съществуващи сгради са "почистени".
По-големият от паметниците е готическите руини Църквата на Дева Мария от планината Кармелкойто е бил част от по-голям кармелитски манастирски комплекс. Кармелитите идват от тогавашна Палестина, но след пораженията на кръстоносците те трябва да напуснат Светите земи.
Строителството на комплекса е подпомогнато финансово от Константинополския патриарх ул. Пьотр Томашкойто в самото начало на своя път в църковната йерархия е бил скромен член на точно този орден.
Петър Томас получи от папата Урбан В задачата на организиран антиосмански кръстоносен поход. Духовникът дори участва в обсадата на Александрия в 1365 гкъдето е бил тежко ранен. Той прекара последните си месеци във Фамагуста, но не беше спасен. Тялото на патриарха е положено в хора на основаната от него църква.
Точно до него има малка арменска църква с история, датираща назад XIV век. Това беше една от четирите арменски църкви в района (и единствената, която все още съществува днес).
Латинска църква Св. Джордж
Един от примерите за ранна готическа сграда са руините Латинска църква Св. Джордж от края XIII век. Това е една от най-старите религиозни сгради във Фамагуста. Храмът дори е имал собствена отбранителна стена, което кара историците да заключат, че е могъл да бъде построен още преди да бъдат построени първите укрепления на стария град.
Високите прозорци на сградата напомнят за готически църкви, открити във Франция. Ако се вгледате внимателно, ще забележите няколко добре запазени скулптурни детайли.
Координати: 35.126647, 33.942894
Замъкът на Отело
Замъкът Отело е общоприетото име на цитаделата, издигната наоколо 1310 г и по-късно възстановен от венециански инженери (както напомня лъвът на Сан Марко, построен над входа).
Сградата дължи прякора си на онези, които са живели в стените й през годините 1506-1508 венецианският губернатор Христофоро Морокоето се вярва той е прототипът на Отело в известната трагедия на Шекспир.
Входът в цитаделата е с билети. Вътре можете да видите малки руини и добре запазена главна зала, в която са изложени няколко фрагмента от скулптури или счупена керамика.
СНИМКИ: Гледки при посещение на замъка Отело във Фамагуста.
Порта дел Маре
Вторият от оригиналните входове на града е бил Порта дел Маре (Морска порта)който е получил формата на ренесансов бастион. Непосредствено над входа (откъм левия борд) има изображение на лъва на Св. Марк, който е бил неразделен атрибут на всички венециански укрепления.
Морската порта е не само паметник, но и също така е добра гледна точкаот който се открива гледка към стария град - включително и задната част на катедралата.
Точно до портата има скулптура от пясъчник на венециански лъв. Интересното е, че местните, вместо да се отърват от символа на бившите владетели на острова, го „осиновили“. Явно дори злонамереният го казва "ако имаш някакъв проблем, иди кажи на малкия лъв".
Руините на църквата Св. Антъни
Малко на юг от Морската порта, точно до стената, ще видим останките от Църквата от 14-ти век Св. Антъни.
Вътре в този храм някога е имало болница. До наши дни са оцелели само малки останки от този комплекс.
Координати: 35.125032, 33.944717
Руините на гръцката църква Св. Георги и катедралата Св. Симеон
Кипър е една от най-старите християнски страни. Въпреки това, в деня на появата на Лузиняните, източната църква доминира над острова. След като френските католици поеха властта, започна период на съперничество между двете страни на една и съща вяра.
В района на Фамагуста беше създаден гръцки квартал и имаше малка православна катедрала Св. Симеон. Това беше скромна постройка във византийски стил, построена върху гръцки кръстен план, чиито руини са оцелели до наши дни.
Откриване на строежа на католическата катедрала Св. Никола беше предизвикан от желанието на гръцкото малцинство да настигне съседите си. Благодарение на средствата на местните търговци, незабавно (в края на XIII век), започва строежът на нов готически храм по план на латински кръст, нетипичен за гърците от онова време. Много е възможно и двете монументални църкви да са построени с помощта на едни и същи архитекти. Новата църква Св. Георги е построена в непосредствена близост до старата катедрала Св. Симеон.
Сградата е пострадала много по време на турската обсада на 1571 г. Ако се вгледате внимателно, ще видите следи от турски куршуми.
В момента църквата Св. Георги е под формата на трайна руина. Задната стена, по-голямата част от страничната стена и фрагмент от фасадата са оцелели изцяло. За съжаление покривът не е оцелял. Стенописите, украсяващи апсидата, са почти напълно унищожени и лесно можете да ги видите след влизане в сградата. Жалко, че не бяха обезопасени навреме и наследството се изгуби от атмосферните условия - слънце, вятър и дъжд.
Св. Никола
Предполага се, че в гръцкия квартал е имало четири православни храма, три от които са построени във византийски стил. Един от тях беше малка църква Св. Николачиято история датира назад XIV век.
В момента е в състояние на трайна руина. Поглеждайки вътре, ще видим типичен за византийската архитектура купол, поставен върху характерна „яка“ с вдлъбнатини на прозорците (нар. барабан или тамбур).
В миналото интериорът е бил украсен с красиви стенописи, от които са останали едва забележими следи.
Координати: 35.123149, 33.944423
Църквата Айя Зони
На няколко крачки стои последният от византийските храмове на Гръцкия квартал - Църквата Айя Зони С XIV или XV век, който той получи призива си в чест на светия пояс на Мария, която е една от най-светите реликви, притежание на Православната църква.
Като се има предвид значението на Фамагуста за християнския свят, можем да предположим, че вътре в тази малка църква (само 6 на 4 м) парче известен материал е бил съхраняван в миналото.
Църквата оцеля изцяло, но за съжаление нямахме възможност да влезем вътре.
Координати: 35.122705, 33.944105