Баните на Диоклециан са били последните императорски бани, построени в Рим и същевременно най-големият топлинен комплекс от древността което може да задържи 3000 души. Те заемаха площ от ок 13 хектара и те са построени на хълм между Есквилин и Квиринал минимално.
Внушителната част от основната сграда на комплекса е оцеляла до наши дни благодарение на преобразуването в Базиликата на Дева Мария на ангелите и мъченицитеза чийто дизайн отговаряше Микеланджело. В този храм откриваме две незабравими творби Игор Митораж - монументална врата и мраморна скулптура на главата Йоан Кръстител.
В нашата статия ние представихме накратко съдбата на комплекса и описахме неговите останки, които могат да бъдат посетени или разгледани. Сред тях са две църкви, перфектно запазена сграда, използвана известно време като планетариум, фрагменти от външната стена и един от отделите Национален романски музей, който се намира в бивш манастир, построен върху останките от терми.
История
Баните на Диоклециан в древността
На завоя са построени най-големите римски терми 3-ти и 4-ти век, когато империята вече е управлявана от четирима владетели (тетрархия), но нито един от тях не живее постоянно във Вечния град. Земята за построяването на новия комплекс е закупена от императора, управлявал западната част на империята Максимианкойто дойде в Рим през 298 години. Междувременно се състоя официалното откриване на комплекса и посвещаването му на Диоклециан 305 и 306, което означава, че строителството е отнело само седем-осем години!
Архитектурно баните на Диоклециан следват оформлението на баните на Каракала, но са по-впечатляващи. Целият комплекс е построен по правоъгълен план с размери 376 на 361 м и заемаше площ от прибл 13 хектара, а подготовката за започване на строителството изискваше изравняване на целия квартал със земята.
Основната сграда с размери е била централната част на комплекса 244 на 144 м. Именно тук всички помещения, използвани за къпане, бяха разположени по една ос. Погледнато от югозапад, те бяха:
- топла баня (калдариум),
- по-малка стая с топла вода (тепидариум),
- страхотно място за студени вани (фригидариум),
- открит плувен басейн (natatio) с площ от прибл 4000 квадратни метра.
Останалите спомагателни помещения, като гардеробни и вестибюли, са разположени симетрично около тях. Например, два палестера или двора за упражнения, заобиколени от портици, фланкираха залата на фригидариума.
Целият комплекс беше ограден с външния пръстен от стени, с насочени навътре пространства за павилиони, фонтани и ексхедери. Пространството между външната стена и централната сграда беше заето от градини и пътеки за персонал. Главният вход беше от североизточната страна, но това стената, обърната към центъра на града, получава по-монументална форма. Централната му част беше екседра, издигната върху изкуствена платформа (отворена, полукръгла ниша, формата й сега е последвана от квадрат Пиаца дела Република). И двата края бяха фланкирани от сградите на библиотеката, а зад тях имаше допълнително кръгли помещения, наподобяващи Пантеона, оцелели в различни условия до наши дни (в едната днес се помещава църквата Св. Бернар).
Водата към термите се подава чрез акведукт Аква Марсияи след това се съхранява в цистерна, която се простира точно под ексхедрата.
В източниците от 5 век можем да намерим сведения, че по това време баните на Диоклециан са могли да съдържат ок 3000 душикоето поражда предположението, че в разцвета си те биха могли да се поберат много повече! Баните са окончателно изоставени след остготското нашествие в VI веккойто съсипа акведукта, захранващ комплекса с вода.
Последното велико произведение на Микеланджело
Сравнявайки баните на Диоклециан с много паметници, разположени в сърцето на града, е трудно да не останете с впечатлението, че съдбата се е отнесла с тях мило. IN XVI век централната част на основната сграда все още е в добро състояние, а стените на сградата (включително в залата фригидариум) достигат до свода. Интересното е, че ситуацията беше подобна и със стената около обекта, включително монументалната ексхедра.
Въпреки относително доброто състояние на запазеност, остатъците от термите не са използвани по никакъв практически начин, въпреки че очевидно дами с лек морал са предоставяли услугите си там. Трудно е да се каже защо се е случило това, но по това време районът е бил селски и е бил толкова отдалечен от центъра, че никой не е решил да го превърне в укрепена резиденция (такава е била съдбата например на театър Марцел).
Идеята за използване на древните останки за религиозни цели се ражда в XVI век в главата на духовник по име Антонио дел Дука. Той успя да стигне до папата с него Пий IVкойто хареса идеята да превърне езическа сграда в църква. Новият храм е трябвало да бъде посветен на християнски мъченици, които според традицията са загинали по време на робски труд при строежа на терми. Заедно с църквата върху останките от комплекса е било предвидено да се построи и манастир за картузианския орден.
Окончателното решение за реализиране на концепцията е взето в 1561 г. Той получи мисията да подготви проекта Микеланджелокой по това време той беше на осемдесетте, въпреки че със сигурност са били разглеждани и други кандидати, тъй като скиците са оцелели до нашето време Донато Браманте и Балдасаре Перуци.
При проектирането на базиликата ренесансовият визионер планира, като правило, да запази съществуващите структури. Храмът по неговия проект е сграда на гръцки кръстообразен план с три входа, съответстващи на трите запазени фасади (само една от тях е оцеляла до наши дни). Ядрото на новата базилика беше фригидариумът, а в югозападното крило е включен тепидариум, който е най-добре запазеното от всички помещения. Най-тежката съдба е сполетяла калдариума, който по това време е в лошо състояние - при него е запазена само стената на апсидата, която е служела за външна фасада на входа. Микеланджело обаче не доживя да бъде завършен и ученикът продължи работата след смъртта му Якопо дел Дука, който е и племенник на Антонио, инициатор на проекта.
Външният вид на базиликата днес обаче се различава от оригиналния вариант. IN 1749 гпо повод предстоящата юбилейна година храмът е преустроен по проект Луиджи Ванвителикойто промени ориентацията си на 90 градуса, украси интериора с допълнителни колони (имитиращи антични) и добави хор с апсида. Последната промяна е свързана с разрушаването на значителен фрагмент от запазената фасада на открития плувен басейн Natatio. През вековете интериорните декорации също са се променили, което е превърнало доста строгото оригинално оформление на Микеланджело в храм, пълен с великолепие.
Скоро след началото на строежа на базиликата започва работа по Картузианския манастир, който е построен от останките от термите, но надхвърля оригиналния ход на външната стена. Имаше две обител. По-малкият е издигнат на мястото на открит плувен басейн natatio и заемаше около 1/3 от площта му. По-големият се казва на Микеланджело, но изграждането му започва след смъртта на архитекта.
IN 1575 гкогато вече седна на трона на Петър Григорий XIII, част от помещенията на бившите терми, неизползвани от монасите, са превърнати в папски складове, в които се съхранявало зърно и масло.
По стъпките на баните на Диоклециан
Останките от термалния комплекс са в непосредствена близост до гарата Рим Термини и всеки ден те минават покрай тълпи хора. Можем да стигнем до тях с метрото (слизаме на станции Repubblica или Termini) или можем да стигнем до тях пеша от центъра по улицата Via Nazionale (не забравяйте, че води нагоре).
Разглеждайки картата, е лесно да се види, че днешното оформление на улицата свободно следва оригиналния план на древната външна стена, някои от останките на която са оцелели и са скрити в различни близки кътчета.
Piazza della Repubblica (Площад на републиката)
Ще започнем разходката си, като разгледаме площада на Републиката, който стига чак до 1960 г беше повикан Площад Екседра. Въпреки че по него не са оцелели антични следи, неговите полукръгли сгради перфектно следват плана на античната ексхедра, която е част от западната външна стена.
Площадът придоби днешния си вид при голямото преобразяване на целия квартал, извършено в края XIX век. Миг по-рано в близост е построена главната жп гара Рим Термини (получаващо името си, както и целият квартал, от древните терма), а Рим става столица на новосъздадената обединена италианска държава. Новият площад трябваше да бъде представителното начало на улицата, водеща към самия център Via Nazionale.
За съжаление многобройни древни останки са унищожени както по време на строежа на гарата, така и при маркирането на площада и Via Nazionale.
Базиликата на Дева Мария на ангелите и мъчениците
След това стъпките ни ще бъдат насочени към термалните бани, построени върху руините и проектирани от Микеланджело Базиликата на Дева Мария на ангелите и мъчениците (собственост на Santa Maria degli Angeli e dei Martiri). Фасадата му е запазила старинния си вид и вероятно много незапознати туристи го заобикалят, смятайки го за поредната римска руина.
Преди да влезем вътре, си струва да обърнем внимание на две неща. Първата е полукръглата форма на фасадата, която всъщност това е остатък от апсидата на калдариума (топла баня), която вече не съществува. Първоначално тази сграда е била приблизително на същата височина като днешния фонтан на площада на Републиката.
Монументална врата от полски художник води до интериора Игор Митораж. След като ги прекосим, се озоваваме в предверието, създадено след преобразуването на най-добре запазената част от баните на Диоклециан, тоест тепидариума, както се наричаше стаята с гореща вода, която свързваше калдариума с фригидариума. Сводът на вестибюла напомня на Пантеона и дори има окулус, тоест отворът е поставен отгоре.
След като минем предверието, ще се озовем в храма, построен във фригидариума, тоест обширна зала за студени бани. Тази стая е запазила оригиналното си оформление, въпреки че си струва да си припомним това на моменти от древните, подът е бил няколко метра по-надолу. Преди да влезем вътре, нека не пропускаме скулптурата, изобразяваща главата на Йоан Кръстител, издълбана от гореспоменатия Миторадж.
Украсата вътре в църквата е почти изключително модерна и няма нищо общо с оригиналния вид на термите. Изключение правят някои от гранитните колони, които поради повишаването на нивото на пода се наложи да добавят нови основи. Останалите колони просто излъчват древни структури и са били формирани в процеса Реконструкция от 18-ти век.
По време на посещението си в храма не забравяйте да проверите стаята, където се е намирал един от басейните на фригидариума по времето, когато са работели термите. Тази стая е запазила оригиналните си сводести тавани, а днес в нея се помещава изложба, представяща историята на комплекса.
От тази стая ще влезем в малък двор, водещ към ризницата. Това е площ, която преди е била заета от открит плувен басейн (natatio), където можем да видим фасадната му стена, запазена до първоначалната си височина.
Museo Nazionale Romano (Terme di Diocleziano)
IN 1898 г бившият картузиански манастир е преустроен в Национален римски музей (Национален романски музей), с което може да се похвали най-богатата колекция от антики от римско време. В момента събраните от тях експонати са изложени на четири различни места (най-важните колекции могат да се видят в съседния Палацо Масимо), а само част от колекцията е запазена в Баните на Диоклециан.
Посещението на музея ще ни даде възможност да видим великолепни фрагменти от останки от древни бани. Вярно е, че по-голямата част от бившия манастирски комплекс е станал модерен и не прилича на старинните бани, но в югозападната част на музея са оцелели някои автентични сгради.
Сред него са руините на огромен открит басейн natatioкойто първоначално заема площ от прибл 4000 квадратни метра. С течение на времето обаче той е покрит с по-нови сгради и само малка част от него е оцеляла до наши дни. IN Шестнадесети век около една трета от първоначалната му повърхност е издигната на квадратен план със страни 40 м така нареченият Малката обител (наречен след създаването на музея манастирът Лудовизитъй като първоначално там е била изложена колекцията, принадлежала преди на това семейство). Интересното е, че в началото От двадесети век дори било планирано да бъде съборено, за да се разкрият древните останки, но в крайна сметка идеята била изоставена.
Първоначалната дълбочина на басейна е била само един метър, а подът му е облицован с частично запазени и видими днес карарски мраморни плочи. От страната на фригидариума плувният басейн имаше великолепна монументална фасада, която напомняше сградите на римските театри. Неговият фрагмент в първоначалната си височина е оцелял до наши дни. За съжаление голяма част от фасадата е разрушена по време на Осемнадесети век реконструкция на базиликата, когато към нея е добавена апсидата.
Руините на т.нар Стая VIII относно размерите 44 на 20 м. От оригиналния свод, който първоначално е покривал цялата стая, е оцелял само фрагмент от бъчвения свод в единия край, но дори такова малко парче ви позволява да оцените майсторството на римските строители. В това помещение са изложени декоративни елементи, открити при изкопните работи. Стая VIII граничи с още две оригинални стаи: Стая X служила е за преддверие (преддверие), а Стая IX вероятно е бил използван като гардеробни (apodyterium). Почерпка за посетителите, интересуващи се от темата за термите, са техните модели и видео с визуализация на комплекса в неговия разцвет.
Тук е редно да се подчертае, че останките от термите и свързаните с тях находки представляват само фрагмент от цялото. Освен тях по време на посещението на музея ни очакват и:
- епиграфска изложба една от най-важните колекции от древни надписи в света,
- изложба, посветена на латинските народи, населяващи историческата земя на Лацио преди основаването на Рим (период от късната бронзова епоха до около 6 век пр.н.е),
- идващи от самото начало 5 век пр.н.е обекти от гроба на воинакойто е намерен в латинския град Ланувий,
- изложба, посветена на римските вярвания (вкл. митраизъм),
- Голяма обител със страни по дължина 100 м (и с вътрешен отворен квадрат с размери 80 на 80 м), един от най-големите манастири в цяла Италия. Понякога се нарича име Микеланджелоно изграждането му започва след смъртта на визионера. Днес тя служи като градина и изложбено място, където можем да се възхищаваме 400 скулптури, релефи, олтари, колони и саркофази. Най-характерният елемент от колекцията са монументални глави на животни, открити в близост до Траянов форум.
Входът на музея е откъм улицата Виале Енрико де Никола. Преди дори да влезем в билетната секция, ще преминем покрай малка градинка с монументална ваза в средата и различни древни останки. За тихо посещение на музея си струва да планирате между тях 90 до 120 минути.
Осмоъгълна сграда
Тръгвайки от базиликата в северозападна посока, след малко ще стигнем до осмоъгълна сграда (ит. Aula ottagona delle Terme di Diocleziano) притиснат между улиците Via Cernaia и Виа Париги. Тази сграда е била част от основната сграда, но днес не е сигурно какво е било първоначалното й предназначение. Липсата на отоплителна система може да означава, че тя съдържа по-малък фригидариум.
Конструкцията на сградата е в много добро състояние, включително бетонния купол, но всички декорации са изчезнали през вековете. Осмоъгълната сграда се нарича време Планетариум (тъй като това беше функцията, изпълнявана от 1928 до 1986 гкато задържи титлата за известно време най-големият планетариум в Европа) или Стаята за миниране.
В момента сградата принадлежи на Museo Nazionale Romano и служи като изложбен павилион. През годините успяхме да надникнем вътре само два пъти, но когато сте в района, винаги си струва да проверите възможностите за влизане.
Св. Бернар в Баните
Две гранични кръгли структури са оцелели от монументалната стена с изглед към центъра на града. Северният е трансформиран към края XVI век в църквата Св. Бернарда (Chiesa di S. Bernardo alle terme).
Можем да го намерим в края на площада със същото име, но е толкова скрит, че почти никой не го забелязва, а огромното мнозинство от туристите се интересуват предимно от църквата Дева Мария на Победата с известните Екстазът на Св. Тереза от Бернини.
Отвън църквата Св. Бернар по никакъв начин не прилича на антична сграда, тъй като е получила типично модерна фасада. Ако обаче се разходим малко по улица Виа Торино, ще видим древни тухли.
Централната част на църквата е оформена от римска ротонда, която е миниатюра на Пантеона в диаметър 22 метра. Вярно е, че получи и модерни декорации, но интериорът му е запазил оригиналното си оформление. Вътре веднага се забелязват касетните куполни декорации, които препращат към декорациите Базиликата на Максенций от Римския форум. Църквата е известна и с осем скулптури на светци от художника-маньерист, поставени в ниши Камило Мариани.
Руините на бара по Via Cernaia
Началният (югозападен) участък Via Cernaia минава през центъра на бившия бар, т.е. зоната, използвана за физически упражнения. По време на изкопните работи, извършени от двете страни на улицата, първоначалното ниво на пода на тази част от комплекса беше изведено на бял свят. Въпреки че не е оцеляло много, докато в района си заслужава да разгледаме зоната на разкопките, където можем да видим: фрагменти от оригиналния мраморен под, основи на апсидата и мястото, където минава колонадата.
Югозападен павилион на външната стена
Другите крайни павилиони на външната стена също са оцелели и можем да го видим откъм улицата Виа дел Виминале. Понастоящем тя не е самостоятелна конструкция, тъй като е свързана със съседните сгради, но полукръглата й част излиза извън линията на останалите фасади. Днес в него има ресторант.
Фасадата на тази древна сграда сега е тухлена, но в разцвета си е била облицована с бели лепенки.
Детайл на външната стена на Via Gaeta
Последната следа от баните на Диоклециан, която описахме, е ходът на външната стена, видим от улицата Виа Гаета. От южната страна се вижда фасадата на бившата покрита сграда, стояща в ъгъла на комплекса, а точно до нея се виждат останки от плитка ексхедра, украсена с колонада от вътрешната страна.