Лахор е вторият по големина град в Пакистан и столица на провинция Пенджаб. Намира се близо до река Рави, на около 1025 км североизточно от Карачи, най-големият град в страната, и е на около 16 км от границата с Индия. Градът има 7 милиона жители.
Градът е разположен върху равна, плодородна заливна низина на надморска височина от 214 метра. Климатът на Лахор е субтропичен и сух.
Лахор е столицата на пакистанската провинция Пенджаб и вторият по население град в страната след Карачи. Лахор е един от най-богатите градове в Пакистан с приблизителен БВП от 127 милиарда долара.
Градът е историческият културен център на района на Пенджаб и е един от най-социално либералните, прогресивни и космополитни градове в Пакистан.
Произходът на Лахор датира от древността. Градът е бил контролиран от множество империи през цялата си история.
Много впечатляващи сгради са издигнати в Лахор по време на британското управление в субконтинента, които съчетават традиционните Mughal със западните и викториански стилове на архитектура. Британците, които окупираха Пенджаб през 1849 г., на практика съживиха някогашната гледка на Лахор.
Културата на Лахор е уникална със своята история. Известен като културна столица или сърцето на Пакистан по същата причина, градът е бил седалище на империята на Моголите, империята на сикхите и столицата на Пенджаб на империята Махмуд Газнави от 11-ти век и Британската империя.
Лахор е основен център за пакистанската издателска индустрия и остава основен център за пакистанската литературна сцена. Градът е домакин на годишния литературен фестивал в Лахор, считан за едно от най-важните културни събития в Южна Азия.
Градът е и важен образователен център в Пакистан, като в града се намират някои от водещите пакистански университети.
Лахор също е дом на пакистанската филмова индустрия, Lollywood, и е основният център за музика на Qawwali.
Основните атракции са, наред с други, известните крепостни стени, многобройни сикхски светилища, джамии Бадшахи и Вазир Хан. Лахор също е дом на Форт Лахор и градината Шалимар, и двете обекти на ЮНЕСКО за световно наследство.
Местният сафари парк обхваща над 200 акра.
Историята, институциите, храната, облеклото, филмите, музиката, модата и либералният начин на живот привличат много хора от цялата страна. Лахор е много празничен град. Хората от Лахор празнуват много традиции през цялата година, съчетавайки моголски, западни и актуални тенденции.
Лахор има голямо мюсюлманско население; Eid ul-Fitr и Eid ul-Adha са основните религиозни събития, хората украсяват домовете си и палят свещи.
Градът е културното, литературното и художественото сърце на Пакистан.
Лахор също е важен в Пакистан като център на културна и религиозна толерантност. В града няма много религиозни фанатици или екстремисти, за разлика от други части на страната. Основната причина е силното влияние на многото светци, които са живели тук в миналото.
Някои от тях все още се посещават от много хора. Особено известни са параклисите на Хазрат Даата Сахиб и Миан Мир Сахиб.
Националното изложение на коне и котки е един от най-известните годишни фестивали, които се провеждат на стадиона през пролетта.
История на Лахор
Градът има бурна история. Бил е столица на династията Газневиди от 1163 до 1186 г. През 1241 г. монголските войски плячкосват Лахор. През 14 век градът е атакуван многократно от монголите до 1398 г., когато попада под контрола на турския завоевател Тимур.
През 1524 г. е превзет от войските на Mughal Bābour. Това бележи началото на златния век на Лахор при династията на Моголите, когато градът често е бил кралска резиденция.
Той е силно разширен по време на управлението на Шах Джахан (1628-58), но намаля по значение по време на управлението на неговия наследник Аурангзеб.
След смъртта на Аурангзеб през 1707 г., Лахор е подложен на борба за власт между Моголските владетели и бунтовниците на сикхите. С нахлуването на Надир Шах в средата на 18-ти век Лахор става преден пост на Иранската империя.
Скоро обаче се свързва с въстание на сикхите, като отново се превръща в седалище на мощно правителство по време на управлението на Ранджит Сингх (1799-1839).
След смъртта на Сингх градът бързо запада и през 1849 г. попада под британско управление.
Когато индийският субконтинент придобива независимост през 1947 г., Лахор става столица на провинция Западен Пенджаб, а през 1955 г. става столица на новосъздадената провинция Западен Пакистан, която е трансформирана в провинция Пенджаб през 1970 г.