Помогнете на развитието на сайта, споделяйки статията с приятели!
Сръндата са горски животни, които се срещат в цяла Европа и Азия. Различаваме два вида: западна сърна, обитаваща предимно европейски гори, и сибирска сърна, малко по-големи, които живеят във високите азиатски планини. Ето и други любопитни неща, свързани с тези плахи и очарователни животни.
Сърната, поради малкия си стомах, трябва да се храни доста често, обикновено около 8-12 пъти на ден. Любимата им храна е тревата, въпреки че те също не пренебрегват листата и издънките на дърветата или плодовете, които се появяват на някои дървета, растящи в гората. Също така често можете да видите елени да хапят селскостопански култури като пресен овес и пшеница.
Звуците, издавани от елените в момент на опасна за тях ситуация, донякъде напомнят на кучешки лай. По този начин те предупреждават другите елени за опасностите.
Цветът на сърната обикновено е кафяв, въпреки че през лятото става леко червеникав, а през зимата става по-сив. Около сръндака има светлокафяво петно. Характерна е и конструкцията им: стройно тяло и дълъг и тънък врат. Възрастните сърни са високи от 60 до 90 см, а също и с дължина от 95 до 140 см. Теглото на възрастен сръндак е приблизително 15 до 35 кг.
Смята се, че популацията на сърни в Полша е около 764 хиляди, като те са най-многобройни в Долна Силезия и Западна Померания.
Половото съзряване на сърната продължава до 2-годишна възраст. Тогава започва запарването на елените, което най-често става през летните месеци, от юли до август, но може да се случи и през ноември и декември. Бременността на оплодената през лятото сърна продължава около 10 месеца, а през есента - 4,5 месеца. Малките се раждат в уединени места през май и юни и прекарват първите седмици от живота си в укритие. Майка им се появява с тях само когато трябва да ги нахрани. След втората седмица от живота те започват да ядат растителна храна.
Начинът на живот на сърната се променя със сезоните на годината. През зимата те живеят в по-големи стада, до няколко десетки индивида. През пролетта те се разделят на няколко по-малки групи, а с настъпването на лятото се превръщат в самотни териториални животни.