Когато започнахме да планираме пътуването си до Миланвместо това в главата ми от самото начало Катедралата Дуомо ако Замъкът Сфорца първото място беше заето от стадиона Сан Сиро, където два клуба играят своите мачове - Милан и Интер.
Днес и двата отбора са доста средни играчи, но по време на моята младост бяха едни от най-добрите отбори в Европа, които постигнаха успех и в италианския Серия А и европейски Шампионска лига.
Стадион „Сан Сиро“ може да бъде посетен от понеделник до петък от 9.30 до 18.00 часа (евентуално с изключение на дните на мачове).
Стигането до стадиона не е сложно, най-добре е да използвате линията на метрото M1 и слезте на гарата Пиацале Лото. След това можем да се разходим малко по улицата Виале Каприли чак до стадиона (не е толкова близо!) или вземете автобусната линия 49 към Сан Кристофоро и слезте на спирката P.za Axum Stadio Meazza.
Имотът се намира почти в средата на обикновена жилищна зона, като пътят, водещ до него, също не е специално обозначен. Нещо повече – след достигане на съоръжението (около 12:00) всичко изглеждаше почти безлюдно. Самият стадион впечатлява с размерите си, но строгостта и обкръжението от кръгли билетни каси не добавят към чара му.
Моята теория за това е, че това е градски стадион, където играят два клуба - така че нито един от тях не се чувства отговорен за подходящия плик и маркетинг.
Билет за посещение на стадиона и музея струва 18€ (12€ за деца до 14 г. / безплатно - деца до 6 г.) (актуализирано септември 2022 г.)така че не е евтино. Купуваме билет на касата и можем да влезем в оградената зона. Първото нещо, което хваща окото, е… голяма черна барака – в която, както се оказа по-късно, се помещава музей. Самият музей не заслужава особено внимание, има няколко исторически атрибута (обувки, стари чаши) и тениски - след посещение на напр. на стадиона Реал Мадрид Почувствах се леко разочарован.
Музеят обаче е втората стъпка, първо трябва да влезем в самия стадион (важно е първо да не отидем в музея, тъй като това ще ни попречи да посетим стадиона!), до която води линия от змийска кожа, маркирана с ленти, известна напр. от летищата. Можете да се почувствате наистина глупаво, че сте единственият човек на опашката и пътувате 50 метра наляво и надясно.
Посещението на самия стадион става доста бързо. Минаваме през смесена зона (място, където играчите дават интервюта след мача), конферентна зала, гардеробна и тунел - който води към терена и трибуните. Няма мултимедийни екрани или взаимодействия.
Съблекалните са любопитство - тъй като стадионът се споделя от 2 отбора, всеки от тях има собствена съблекалня. Изходът от гардероба не води директно към тунела.
След излизане от тунела стигаме до трибуните на стадиона. Столовете са неутрални на цвят, което малко ме изненада, цял живот съм бил убеден, че столовете се сменят с подходящи цветове преди мачовете на всеки отбор.
На пейката също не е възможно да се правят снимки. Можем обаче да се движим свободно из целия щанд.
Трябва да призная, че бях малко разочарован и не бих препоръчал посещението на всеки, който няма сантимент към поне един от клубовете в Сан Сиро - цената определено е твърде висока, като се има предвид какво получаваме за това.
Като любопитство AC Милан построи собствена офис сграда близо до стадиона, т.нар Casa Milan (http://casamilan.acmilan.com/), където има магазин и интерактивен музей. Самата сграда си заслужава да се види заради формата си – самият магазин няма толкова широк асортимент.
