Гърция той е известен с многото си останки от древни времена, когато е бил електроцентрала в почти всички области. Елините от онова време обаче не успяват да осъществят амбициозния проект за провлак, свързващ Пелопонес с останалата част от Гърция, и да превърнат визията в реалност Коринтски канал трябваше да изчакаш до до края на 19 век.
Коринтски канал: основна информация
Коринтският канал отрязва полуостров Пелопонезия от континентална Гърция, превръщайки го в фактически остров и го свързва един с друг Саронически залив С Коринтски залив. Изкопана е в най-тясната точка на къс провлак, наречен "провлак" (шия)която била единствената връзка между Пелопонес и останалата част на Гърция.
Каналът е прибл 6,4 километра, с ширина малко повече 21 метра и достигащи равни височини 79-90 метра. Стените му са изрязани под толкова малък ъгъл, че при поглед отгоре може да изглеждат почти прави. Интересното е, че е изкопана на морското равнище и няма шлюзове, което първоначално е било доста проблем за корабособствениците – различното време на приливите и в двата залива води до силни приливни течения в самия канал.
Прелезът обаче е твърде тесен за нуждите на днешния свят, все пак корабите с ширина надвишават прибл. 18 м. Днес Коринтският канал се използва главно от по-малки плавателни съдове или туристически кораби. Очевидно има еднопосочен трафик и най-големите плавателни съдове трябва да се теглят със специален влекач.
Досега е хвърлен над канала 6 мостове, включително един железопътен и един частен. Главният мост за автомобилен трафик изглежда наистина незабележим от гледна точка на туриста и когато го подминем с кола (или като пътник в автобуса), може дори да не забележим, че току-що сме преминали покрай известния прелез.
История на Коринтския канал
Diolkos: брегова алтернатива на канала
На завоя се появиха първите планове за прокопаване на канала VII / VI в. пр. н. е. Инициаторът на този амбициозен проект беше Периандър, вторият тиранин на Коринт, градът-държава на най-големите сили в гръцкия свят.
Гръцките полиси дължат голяма част от просперитета си на морската търговия и силния флот. Самият Коринт обаче се намираше от северната страна на провлака на провлака и гледаше към Коринтския залив, така че корабите, отиващи към Атина или островите в Егейско море, трябваше да обиколят целия Пелопонес и да се припокриват около 700 км.
Нека погледнем картата:
Въпреки липсата на успех при изкопаването на самия тунел по времето на Периандър, друг проект беше успешно осъществен – създаване на път, свързващ двата залива, наречен Диолкоскойто е трябвало да се използва за превоз на … кораби.
Трасето беше облицовано с масивни варовикови плочи.Широчината беше от 3,4 до 6 м и се движеше почти успоредно на ранномодерния Коринтски канал. През следващите векове той е модернизиран няколко пъти и може да се използва успешно дори през Средновековието.
Не е напълно известно как е изглеждал самият транспортен процес. Историци и изследователи предполагат, че по-малки лодки са били теглени, а не по-големи кораби, но също така не е имало пречки за транспортиране триер (триредови гръцки галери). Самият процес обаче изискваше много човешка работа. Може да се твърди, че може да отнеме около 3 часа, за да влачите среден кораб от залив до залив и да бъде почти трудоемък 200 души.
Така че това не беше идеално решение и често беше по-изгодно да транспортирате само стоки и да поставите корабите си от другата страна. Независимо от тези неудобства, маршрутът Диолкос помогна за развитието на търговията и увеличи икономическия потенциал на Коринт.
Поредни неуспешни опити
Последваха последващи подходи за прокопаване на канала 300 и близо 600 години по-късно. Вторият от тези опити, започващ през 67 г. сл. Хр и по инициатива на императора Неронбеше най-близо до успеха. До работата беше ангажиран 6000 Еврейски военнопленници, а императорът символично заби първата лопата. За съжаление проектът беше прекратен преди завършването на работите и строителството беше изоставено.
Модерно изпълнение на проекта
След провала на проекта, подкрепен от Нерон, идеята за разкопките е изоставена за десетина или толкова дълги векове и е върната само на XIX век. IN 1821 г избухването на изцяло гръцко национално въстание, известно днес като Гръцката война за независимост, което доведе до основаването на съвременната гръцка държава. Скоро след това въпросът за канавката става въпрос от национално значение, но след предпроектно проучване на френски инженери се оказва, че цената е твърде висока за възможностите на нововъзродената държава.
Проектът е върнат в 1869 г, а импулсът беше завършването на строителството на Суецкия канал. Първоначално изпълнителите трябваше да бъдат французите, отговорни за работата по Панамския канал, но банките отказаха заявленията им за финансиране. IN 1881 г Унгария пое отговорността за разфасовката Ищван Тюр. Той поканил за сътрудничество инженер, наречен на негово име Бела Герстер, който няколко години по-рано участва в маркирането на трасето на Панамския канал.
Въпреки че в крайна сметка те също не завършиха проекта, тъй като финансовите средства им свършиха преждевременно, работата вече беше толкова напреднала, че през 1890 г Строителството е под надзора на гръцките власти и канавката е завършена без особени проблеми.
Посещение на Коринтския канал
Ако искаме да видим канавката в целия й блясък, трябва да я намерим на картата стар мост над Коринтския канал (на гръцки: Παλαιά Γέφυρα Ισθμού, координати: 37.927055, 22.994532)от който можем свободно да наблюдаваме преминаването. Ако поемем по магистралата, може дори да не забележим кога сме от другата страна.
Кварталът на стария мост изглежда е квинтесенцията на съвременна Гърция. Точно до него, откъм сушата, има паметник на малък площад, напомнящ на унгарските строители на канали. Кварталът е изпълнен с леко занемарени магазини, бензиностанции и таверни. През цялото време се чува шум и клаксони. А за десерт кучешка къщичка с лениво протягащо се куче на 10 метра.
Когато сте там, най-добре е да преминете моста и в двете посоки и да погледнете краищата на канала от двете страни. Ако не ни гони времето, то определено струва си да изчакате известно време за преминаващия корабмакар че това не са много точни термини, тъй като освен круизните, повечето кораби не минават сами канала, а се изтеглят от мъничък влекач.
При хубаво време ще забележим почиващи на борда моряци, а ако имаме късмет, ще попаднем на кораб, широк почти колкото самия канал.
В топъл месец могат да се включат по-приключенски настроени читатели бънджи. Явно е забавно приключение, но не бяхме убедени от уверенията за подходяща ширина на канала и пълна безопасност;)
Как да стигнем до Коринтския канал
Ако искате да видите Коринтския канал, докато сте в Атина, имате няколко възможности. Най-удобният начин е да шофирате със собствена или наета кола. Пред стария мост има паркомясто. Струва си да припомним, че самото преминаване, въпреки внушителните си размери, е атракция, която отнема малко време (особено когато бързо се натъкнем на преминаващ кораб). Просто планирахме пътуването до Пелопонес така, че да можем да разгледаме и самия канал. Ако имате повече време и се интересувате от древни времена, можете допълнително да шофирате към Коринтския залив и да видите фрагмент от маршрута Диолкос.
Алтернативни начини за достигане до района на стария мост:
- автобус от Атина - пътуването отнема около един час, но трябва да проверим предварително кой от автобусите, които отиват за Пелопонес, спира на самия мост. Автобусите от Атина до Пелопонес ще тръгват от автогарата Кифисос,
- такси - можем да си уговорим среща с таксиметров шофьор, който ще ни закара от Атина или Коринт до района на стария мост и обратно,
- шосейно пътуване или туристическо такси, което ще ни отведе до други забележителности на Пелопонес освен Коринтския канал.
Круиз по Коринтския канал
Друг начин да се полюбувате на канала е като се разходите с туристическа лодка. Предлага се от няколко компании, като цялата обиколка продължава от 60 до 90 минути. Когато избирате конкретен превозвач, си струва веднага да проверите часовете на заминаване, защото някои от тях организират само един полет сутрин.
Коринтският залив и останките от пътя Диолкос
Една от целите на нашата обиколка на канала беше да видим останките от първоначалната част на древния път Диолкос. Руините обаче се оказват няколко огромни камъка, забити във водата и фрагмент от маршрут, водещ по повърхността.
Това обаче не развали настроението ни, защото на място можехме да надникнем директно във вътрешността на канала и да се разходим по ветроградата под формата на насип, обграждащ входа на канала от двете страни.
Гледката от ветрозащитата, както от страната на Пелопонес, така и от страната на континента, предлага хубави гледки и ви позволява да уловите няколко хубави снимки. Между другото, можем да си кажем няколко думи с местните любители на риболова.
Влизането в канала е строго ограничено и контролирано от подвижен мост, по който лесно можем да вървим пеша, желаейки да отидем от другата страна. Не забравяйте обаче, че ако отидем от другата страна и мостът се отвори само, за да пусне кораба, проходът може да бъде блокиран до един час.
Интересни факти за Коринтския канал
- годишно преминава през канала над 11 000 кораба,
- смята се, че от откриването му през него са минали над 1,5 милиона кораба!
- до 2500 работници са работили по изграждането на прелеза,
- каналът не работи във вторник поради модернизация,
- каналът е сериозно повреден по време на Втората световна война, в 1941 г имаше битка за мост между британски и германски войски.
