В сърцето на историческия център на Мюнхен и в покрайнините на града се намират дворците и именията на бившата баварска династия Вителсбах. Много туристи, посещаващи Мюнхен, посещават главната резиденция в центъра на града, а някои от тях отиват и в летния лагер, разположен западно от бившите градски стени. Дворцов комплекс Нимфенбург.
Не всеки обаче е наясно, че на няколко километра северно от центъра на Мюнхен, в рамките на гр. Обершлайсхайм (Oberschleissheim), има още един от дворцовите комплекси - бароковият Дворецът Шлайсхайм (на немски: Schloss Schleißheim)което по никакъв начин не отстъпва на двете споменати по-горе.
Дворцовият комплекс Шлайсхайм се състои от три сгради, разположени в една линия: Старият дворец (нем. Altes Shloss), Нов дворец (на немски: Neues Schloss) и Дворецът Лустхайм (на немски: Schloss Lustheim). Последните две са разделени един от друг с над един километър дълъг барок градината на двореца (на немски: Hofgarten).
Можем да посетим всички дворци след закупуване на билет, а градините на двореца са безплатни и отворени целогодишно.
Още снимки: Галерия от двореца Шлайсхайм и двореца Люстхайм (около Мюнхен).
История
Произходът на дворцовия комплекс Шлайсхайм достига своя край XVI веккогато херцогът на Бавария Уилям В купен 1595 г няколко селски сгради на мястото на днешния Стар дворец. Вилхелм преустроява селските сгради в малка резиденция, в която обича да прекарва време далеч от имението. И въпреки че Уилям стана известен като амбициозен строител и организатор, в крайна сметка именно той основава кралската пивоварна, която съществува и до днес (Staatliches Hofbräuhaus или просто Хофброй), Ренесансовият Стар дворец е построен само от неговия син и наследник Максимилиан I.. Уилям доживя до края на Св. 1617 г възстановен и умрял в стените на преустроения дворец през 1626г.
Поредното голямо разширение на комплекса започва в 1684 г. Баварският електор Максимилиан II Емануил поръчва създаването на барокова градина и двореца Лустхайм, който трябваше да бъде сватбен подарък за Мария Антоанета Хабсбургска. Използването на двореца Люстхайм е типично за онова време и придворния живот – дворецът е трябвало да бъде ловна хижа, където херцогинята да си почине след лов, но в същото време трябва да позволява в него да се организират различни събития. Дворецът, строен в продължение на 4 години, беше толкова великолепен, че стана домакин на много балове и съдебни събития.
Максимилиан Емануил е един от най-амбициозните владетели на своето време. Той видя както себе си, така и децата си на най-важните тронове на Западна Европа. IN 1695 гтри години след смъртта на Мария Антоанета той се жени за дъщеря Ян III Собиески, Тереза Кунегунда. Въпреки че тази сватба му даде шанс да се бори за полския трон след смъртта на краля в 1696 г, именно Максимилиан имаше много по-големи амбиции.
Курфюрстът на Бавария, окрилен от победи в битки с войските на Османската империя, се виждаше по-скоро в ролята на императора Светата Римска империя. Имайки предвид бъдещата си роля, Максимилиан решава да построи нов дворец, в който трябва да се премести от резиденцията си в Мюнхен веднага след като получи номинацията за император. Плановете бяха много амбициозни – новият комплекс трябваше да има четири крила и да е с размерите на дворците във Версай и Виена! Придворен архитект от швейцарски произход е отговорен за дизайна на двореца Хенрико Зукали.
Първоначалните планове бяха много амбициозни. Според първите проекти новият дворец трябвало да бъде свързан директно със Стария дворец. Строителството започна в 1701 г и през следващите три години успяхме да поставим скелета на главното крило. Поредицата на Максимилиан приключи малко след началото на строителството. След поражението на v 1704 г в битката при Бленхайм Избирателят на Бавария е заточен във Франция, където прекарва колкото 11 години. Четири години след завръщането си у дома, Максимилиан възобновява строежа на резиденцията, този път под надзора на архитект Джоузеф Ефнер. Основната работа продължи от 1719 до 1726 г и по това време е разширено единственото основно крило, което съществува и до днес. Дворецът е декориран във френския късен бароков стил, който избирателят на Бавария харесва по време на престоя си във френска земя.
Максимилиан не доживя да види императора на Свещената Римска империя и никога не премести двора си в новосъздадената резиденция. Електор почина февруари 1726г година без да завърши работата си, въпреки че в деня на смъртта на Максимилиан остава да бъде завършено само обзавеждането и украсата на някои стаи. Работата по Новия дворец приключи миг по-късно по време на правителството Чарлз Албрехт.
Някои от стаите на двореца са преустроени в неокласически стил по време на управлението на внука на Максимилиан Емануил - Максимилиан III Юзеф.
Нов дворец
Макар че Нов дворец (на немски: Neues Schloss) Не е построена по първоначалния план и накрая е построено само едно крило, резиденцията на Максимилиан Емануил и до днес е един от най-интересните барокови дворци в нашата част на Европа.
Интериорът на двореца до голяма степен отразява начина, по който Максимилиан вижда себе си и своя житейски път. Най-добрият пример за това са десетки мотиви, изобразяващи избирателя като воин или водач – това са както гоблени, произведени в Брюксел, така и картини, изобразяващи Максимилиан сред армията или на бойното поле. Всъщност по време на войните с Османската империя електорът е смел и смел – той се бори заедно с Ян III Собиески в отбраната на Виена и в много други битки, като най-големият му успех е Белград от турски ръце.
В стаите на двореца може да се види и любовта на Максимилиан към изкуството, особено към произведенията на бароковите художници. Максимилиан, като губернатор на Испанска Холандия, прекарва известно време в Брюксел, където се интересува и придобива много произведения на холандските майстори. Докато е в днешната столица на Белгия, той поръчва създаването на група гоблени, показващи неговите постижения.
В двореца са оцелели само част от оригиналните мебели и сервизи. Новият дворец обаче не пострада много по време на бомбардировките, благодарение на което, за разлика от резиденцията в Мюнхен, тук са запазени повечето оригинални стенописи и декорации. Повечето от стенописите на тавана са рисувани от венециански художник Якопо Амигонивъпреки че някои от стаите бяха декорирани от местен художник Козма Дамян Асамчиито стенописи красят много мюнхенски църкви. Той отговаряше за декорациите от мазилка Йохан Баптист Цимерман, който е един от основните предшественици на мюнхенския барок и рококо.
Можем да посетим двореца сами. Има за посещение 30 стаи. В много стаи има произведения на барокови майстори, така че без много преувеличение можете да назовете и дворец художествена галерия.
Когато влезем вътре, едно от първите неща, които ще видим, ще бъде макет на един от последните амбициозни планове за разширяване на Новия дворец на Джоузеф Ефнър.
Още на приземния етаж ще откриете няколко стаи и места, които си струва да посетите. Огромният вестибюл (вестибюл на входа на двореца) се отличава с по-тъмни цветове и тоскански колони.
Смята се за най-важната стая на приземния етаж Трапезарията. Струва си да припомним, че неокласическият вид на тази стая е резултат от реконструкция през годините 1771-1774 г. На тавана веднага се забелязва фреската, изобразяваща празника, приготвен от нимфата Калипсо за Одисей след пристигането на остров Огигия. Въз основа на тази тема беше определено използването на помещението. Мазилката в началото на тавана представлява знаците на зодиака, а по стените има портрети на бивши владетели от династията Вителсбах: Максимилиан I, Фердинанд Мария, Максимилиан Емануил, Чарлз Албрехт (по-късно император на Свещената Римска империя) и Максимилиан III Йосиф.
От противоположната страна на Трапезарията ще намерите Градинската стая, украсена със стенописи с градински мотив от Козма Дамян Асам и впечатляваща мазилка от Йохан Баптист Цимерман.
В стаи 41 - 44 беше организирана галерия на френския барок. Вътре ще видим между другото голяма картина, изобразяваща Максимилиан Емануел със семейството му след завръщане от изгнание от Франция и произведение, изобразяващо армията Луи XIV (Крал Слънце) по време на битките с Испанска Холандия и Холандия.
Туристи от Полша може да представляват интерес стая 43 с авторски произведения Пиер-Дени Мартинакъдето художникът представя битките на Ян III Собиески с турците и портрет на самия владетел. Интересното е, че картините са поръчани от един от френските офицери, воюващи от страната на Собиески - Филип Дюпон.
Величествено стълбище, сякаш част от голяма зала, води до първия етаж, където се намират кралските апартаменти. Над стълбите ще видим красива фреска на тавана, изобразяваща Венера в ковачницата на Вулкан. Автор на творбата е Козма Дамян Асам и това е първата светска фреска, направена от него. Използвана е концепцията за стълбите, между другото проектиране на стълби в резиденция във Вюрцбург.
След като се качим горе, можем да отидем до Голяма зала, в който основният мотив е увековечаването на победите на Максимилиан Емануил над войските на Османската империя. Таванът е украсен със стенопис на Якопо Амигони, а Йохан Баптист Цимерман прави бели лепенки с военни мотиви. В стаята има и две огромни картини, изобразяващи военните постижения на Максимилиан от художника Франц Йозеф Байх.
Голямата зала се отдава под наем за различни събития и по време на нашето посещение може да бъде изпълнена със столове и/или сцена.
Зад Голямата зала намираме стаята на победата, която е била използвана като трапезария. Освен фреската на тавана на Якопо Амигони има няколко картини, изобразяващи победните битки на Максимилиан Емануил по време на битките с турците през годините 1683-88. Автор на картините, както и в Голямата зала, е Франц Йозеф Байх.
От Голямата зала можем да отидем до т.нар Страхотна галерия, тоест коридор с дължина 57 метра и височина 8 метрас 11 прозореца с изглед към градината. От двете страни на коридора са кралските апартаменти – апартаментите на херцогинята вляво и на курфюрста отдясно. Ако всички врати бяха отворени и в двете части на двореца, щяхме да получим коридор с дължина в права линия 160 метра.
Максимилиан Емануел реши да превърне коридора в художествена галерия по случай сватбата Чарлз Албрехт в 1722 г. Галерията е създадена по модела на Grande Galérie на Лувъра, от времето, когато Лувърът е бил резиденция на кралете на Франция. Първоначално стените са били украсени с произведения на италиански и фламандски майстори, някои от които висят тук и до днес. Две големи картини на Пьотр Рубенс („Петър и Павел“ и „Помирението на Исав и Яков“) се считат за най-важните произведения.
За някои туристи не картините ще бъдат най-голямото съкровище на Голямата галерия, а величествените полилеи и дървените маси на имението в Мюнхен.
Полилеи с половин дължина, произведени в фабрика в Чехия 18-ти век се считат за барокови произведения на изкуството. Всеки от петте се състои от прибл 2500 стъкло елементи и е с височина 1,70 метра! Не е изненадващо, че нито един от полилеите не е оцелял в първоначалното си състояние до наши дни. През последните години те са претърпели реновация, а всички липсващи елементи са добавени в манифактури в Северна Бохемия. Полилеите във Виена са закупени от Максимилиан III Юзеф.
Издълбаните маси от своя страна са атрибут, типичен за дворците и резиденциите на семейство Вителсбах. Частното производство на баварските владетели е отговорно за тяхното производство. Джоузеф Ефнър беше отговорен за дизайна на тези в Голямата зала.
Апартаментите от двете страни са с подобно разпределение. И в двата коридора висят брюкселски килими, изобразяващи победите на Максимилиан Емануил. В стаите ще видим и стенописи на тавана от Якопо Амигони.
Спалнята, която също имаше представителни функции, заслужава внимание от страна на електора. Стаята е разделена на две части с балюстрада с баварски лъвове, в нишата има оригинално бароково легло, което е оцеляло и до днес непокътнато. Фреската на тавана в спалнята на владетеля изобразява спящия бог на войната Марс.
Творби на фламандски майстори са изложени в стая 9, в големия кабинет в апартаментите на електора. Най-важните произведения в тази стая са картините Антон ван Дайк. Сред творбите на майстора можем да търсим представителен портрет полски казак.
При апартаментите на херцогинята най-впечатляващ е параклисът в самия край на двореца, украсен със специални пана, имитиращи мрамор. Интересен факт е, че панелите са създадени в 1629 г до резиденцията му в Мюнхен и само в 1724 г Те бяха преместени изцяло в Новия дворец. Над олтара виси картина от училището на Петър Рубенс, изобразяваща Възнесението на Мария.
Докато се разхождаме из апартаментите на херцогинята, можем да потърсим портрета на Тереза Кунегунда, който се намира в залата за аудиенции. В крилото на херцогинята, в част от художествената галерия, е изложена работата на италианските барокови майстори.
За да посетим двореца на спокойствие ни трябват ок 90 минути.
Градина на двореца (на немски: Hofgarten)
Зад Новия дворец има дворцова градина с дължина над един километър, първата версия на която той е проектирал Хенрико Зукали в 1684 г. Няколко години по-късно е създадена усъвършенствана канална система, която не само минава през парка, но е пряко свързана: с реката Изара, река Вюрм и Дворецът Дахау.
През центъра на градините минава широк централен канал, който заобикаля двореца Лустхайм, образувайки малък остров. Водата се влива в централния канал от източния канал директно от Изар.
До централния канал през градината протичат още два по-тесни канала - северният и южният. Южният канал тече от запад на изток от река Вюрм – минава покрай двореца Шлайсхайм и се влива до двореца Люстхайм, а след това се присъединява към Северния канал. Северният канал минава от изток на запад, тоест от двореца Люстхайм до двореца Шлайсхайм и нататък до двореца Дахау. Водата от реките Изара и в по-малка степен от Вюрм се влива в Северния канал.
Накрая XVII век каналната мрежа е разширена и доведена до двореца Нимфенбург. Такава обширна мрежа беше нещо уникално в нашата част на Европа; решението е моделирано по структурите, открити в Холандия. Заловени пленници от Османската империя са използвани за копаене на каналите. Каналите са били използвани за превоз на стоки и за нормално придвижване между кралските резиденции. Венециански гондоли се движеха между трите двореца – Дахау, Нимфенбург и Шлайсхайм.
При строежа на Новия дворец Максимилиан Емануел поръчва част от френската градина да бъде преустроена от градинския архитект Доминик Жирар. По това време напр. градина партер непосредствено зад новата резиденция. Жирар е отговорен и за реконструкцията на градините в двореца Нимфенбург и в двата двореца можем да видим подобни концепции като каскади и фонтани.
За разлика от парка зад двореца Нимфенбург, градините на двореца Шлайсхайм не са възстановени XIX век. Благодарение на това те са запазили оригиналното си бароково оформление и форма, което ги прави една от малкото автентични и големи барокови градини в Централна Европа.
През второто полувреме XIX век крал Луи I поръча на придворната градина архитект Карл Ефнър ремонт на градината, запазващ оригиналния стил от края на 17 век. Днес, разхождайки се в градината обаче, няма да видим много скулптури или декорации, защото повечето от тях загиват по време на войната през 20-ти век.
Входът в градината е безплатен. Работно време: (актуализирано август 2022 г.)
- Януари, февруари, ноември, декември - от 8 до 17 часа
- март, октомври - от 8:00 до 18:00 часа.
- април, септември - от 8:00 до 19:00 часа
- от май до август - от 8:00 до 20:00 часа
Водни представления се провеждат в градинските фонтани от април до средата на септември. От понеделник до петък от 11:30 до 16:00 часа и през уикендите от 10:00 до 18:00 часа. (актуализирано август 2022 г.)
Дворецът Лустхайм
Дворецът Лустхайм е построен в 1684-1688 и е сватбен подарък на Максимилиан Емануил за първата съпруга на Мария Антоанета Хабсбургска. Предположението на избирателя беше да създаде ловна хижа и дворец, който да приема балове и съдебни събития.
Основен двуетажен Банкетна зала Отличава се с впечатляваща стенопис на тавана богинята на лова Диана. Тук си струва да се спомене, че беше първата такава голяма фреска, създадена в светска сграда в нашата част на Европа. Един портрет на принцеса Тереза Кунегунда виси сред картините в двореца. Освен стенописите, стенната украса и кухнята в двореца няма да открием други останки от първоначалното предназначение на сградата.
IN 1971 г дворецът беше отворен Музей на порцелан в Мейсен (на немски: Meißen). Във всички дворцови стаи, тематично подредени експонати от първите 50 години от дейността на манифактурата - от 1708 г. до избухването на Седемгодишната война (1756-1763). Изложени са почти 2000 различни експоната. Някои от тях се отличават с външния си вид и оригиналност, а други с простото майсторство. Това е най-важната колекция от майсенски порцелан извън Саксония. За съжаление описанията на сайта са предимно на немски език.
Стигаме до двореца Лустхайм дузина минути от изхода на Новия дворец. Ще имаме близо километър и половина пеша!
Павилиони в двореца Лустхайм
При изграждането на главния дворец Лустхайм са построени и два павилиона, които са разположени от северната и южната страна, извън острова.
Създаден е южният павилион параклис (на немски: Renatuskapelle). Самият параклис може да не впечатлява с декора си, но истинският скъпоценен камък се намира зад олтара - представлява масивна рамка под формата на ангели, държащи картина.
Едно от най-интригуващите съкровища на целия комплекс – т.нар Красиви конюшни. Сградата е изпълнена със стенописи на тавани и стени и е трудно да се повярва, че коне всъщност са били държани на такова място.
И въпреки че не можем да влезем вътре, ще можем лесно да видим интериора през отворената врата.
Можем да влезем/посетим и двата павилиона безплатно. Павилионите са отворени от април до септември от 9:00 до 18:00 часа (с изключение на понеделник). През оставащите месеци павилионите са затворени.
Старият дворец
Създадена през годините 1617-1623 Старият дворец (на немски: Altes Schloss) е една от първите раннобарокови сгради в цяла Бавария и в продължение на векове се откроява с богатите си орнаменти и красив декор.
Старият дворец, който съществува днес, няма много общо с прототипа си. Оригиналната сграда е разрушена по време на бомбардировките през Втората световна война и само черупката е възстановена в началото на 70-те години на миналия век.
Вътре са открити два свързани помежду си музея. В една от тях ще открием музей на религиозния фолклор с няколко хиляди експоната. Има, наред с други различни сцени на рождество Христово и изрезки от Лович бяха изложени от Полша.
Втората част на музея може да бъде спорна от гледна точка на полски турист. Изложбата се фокусира върху райони, принадлежащи преди на Прусия, които в резултат на двете световни войни вече не лежат в границите на германската държава. Тематиката е различна и обхваща периода от времето на Тевтонския орден до края на 19 век. Част от изложбата са експонати, представящи например Торун.
Описанията в двете изложби са само на немски език.
Разглеждане на забележителности
И трите описани по-горе дворци са отворени за обществеността. Всеки от тях посещаваме самостоятелно и без водач. Дворците не са много популярни и ако пропуснем училищна екскурзия или групова екскурзия в Германия, можем да бъдем напълно сами в повечето стаи.
За да посетим Новия дворец ни трябват ок 60-90 минути. Вътре, освен апартаменти и стаи, използвани от баварските избиратели, ще видим много произведения на барокови майстори - от Германия, Италия и Холандия. На касата можем да вземем аудиогид на английски език за 2,50 евро. (актуализирано август 2022 г.)
Днес в двореца Лустхайм се помещава Музеят на порцелана в Мейсен. В допълнение към изложбите си струва да видите главната бална зала с красива фреска. Трябва ни на място 30-45 минути.
Не забравяйте, че има проход от Новия дворец до двореца Лустхайм почти километър и половина, което ще ни отнеме дори няколко минути.
Според нас минималното време за посещение на двореца и градината е прибл 3 часа.
Старият дворец е разрушен по време на войната и само черупката му е възстановена. Вътре няма да видим никакви оригинални стаи със стенописи, мебели или декорации. И за двата музея вътре описанията са само на немски език. Предимството е, че със закупуване на комбиниран билет, можете да влезете в Стария дворец без допълнителни такси и просто да „летите“ из изложбата.
Билети и пропуски (актуализирани август 2022 г.)
Билети:
- Нов дворец - 4,50€
- Дворецът Лустхайм - 3,50€
- Стария дворец - 3€
- Комбиниран билет за всички атракции - 8€
Влизат деца и юноши до 18г Безплатно.
Работно време (актуализация август 2022 г.)
Всички дворци имат едно и също работно време:
- от април до септември от 9.00 до 18.00 часа.
- от октомври до март от 10:00 до 16:00 часа
Внимание! Всички дворци са затворени в понеделник.
Дворците също са затворени: на 1 януари, във вторник преди Пепелна сряда и на 24, 25 и 31 декември.
Упътвания (актуализирани май 2022 г.)
Можете да стигнете до дворцовия комплекс Schleißheim от централната гара на Мюнхен с крайградски влак S1 отивайки към летището. Слизаме на автобусната спирка Обершлайсхайм. Внимание! Това е първата спирка извън централната зона, така че трябва да закупим по-скъп билет.
След като излезете от гарата, всичко, което трябва да направите, е да отидете на юг пеша - трябва да пристигнете там за прибл 15 минути.
Достъп за хора с намалена подвижност (актуализирано август 2022 г.)
Новият дворец и Старият дворец са подходящи за хора с намалена подвижност. Към дворците има рампи, а вътре има асансьори.
В случай на двореца Лустхайм, трябва да изкачите няколко стъпала, за да влезете. До стаите в сутерена водят само стълби, които могат да бъдат преодолени с помощта на музейен служител с помощта на специален асансьор.