Природо-научен музей е едно от най-популярните културни места в Лондон. Това място е познато дори на хора, които никога не са посещавали най-големия английски град.
Много туристи (особено тези с деца) посещават музея, за да видят впечатляващите скелети на динозаври и да видят как моделът се движи в различни посоки Тиранозавър рекса. Природонаучният музей обаче предлага много повече! Докато посещаваме издължените стаи и коридори, ще видим между другото вкаменелости на същества от различни периоди от земната история, скъпоценни камъни, влечуги, животни, птици, метеорити, минерали – само за да назовем няколко.
Музеят се намира в края на популярна улица Изложбен пъткойто по цялата си дължина е изпълнен с научни институции и важни градски музеи. Името на улицата се отнася за Страхотна изложба организиран в 1851 г в близкия Хайд Парк.
Когато отидете в музей, също си струва да планирате време за посещение на съседни институции: Научен музей и Музей на Виктория и Албърт.
История и изграждане на музея
Началото на колекцията на музея е свързано с човека, роден в Ълстър лекар Сър Ханс Слоунче през първото полувреме 18-ти век той става известен като изследовател, колекционер и човек с много интереси. Британецът се счита, наред с другото, за откривателя на млечния шоколад, макар че е трудно да се каже еднозначно дали той е първият, който комбинира мляко и какао. По време на многобройните си пътувания той събира различни експонати от различни области. Слоун обаче не беше изключение, тъй като v 18-ти век така нареченият Kunstkameryили иначе, куриозите бяха популярни сред могъщите и магнатите на цяла Европа.
Основната разлика беше мащабът. Родом от Ирландия, Слоун е събрала (или е влязла във владение, като е изкупила обратно всички колекции) над 70 000 артефактакоито според завещанието му са закупени от британския парламент на изгодна цена след смъртта му в 1753 г.
Ефектът от придобиването на такава голяма колекция бяха основите, които съществуват и днес британски музейв който до края XIX век имаше закупена колекция. Биологът може да се счита за баща на независимия природонаучен музей Сър Ричард Оуенкой в 1856 г поема ръководството на отдела по естествена история в Британския музей. Оуен веднага осъзна, че никога няма да има достатъчно място за експонати в толкова разнообразно съоръжение. Така той успява да убеди музейните власти във визията си за самостоятелно съоръжение, посветено само на неговия сюжет.
Първият проектант на новия природонаучен музей е Св. 1864, Франсис Фоуккойто е отговарял за други близки сгради, включително сградата Музей на Виктория и Албърт. Смъртта на архитекта обаче прекъсна мисиите му и създаването на нов план беше поръчано от родом от Ливърпул Алфред Уотърхаус. Уотърхаус става известен като един от най-плодотворните викториански неоготически архитекти, което е идеално отразено в проектираната от него централа на музея, но също и в други негови творби (например кметството в Манчестър).
Строителните работи започнаха в 1873 г и са завършени 7 години по-късно. Беше официалното откриване на музея 18 април 1881 г.
Най-характерното помещение в сградата е зала Хинце, т. е. удължена зала в стил катедрала, където в момента от тавана е окачен скелетът на гигантски син кит. Благодарение на монументалния подход към неоготическата архитектура, музейните зали успяха да поберат скелетите на гигантски динозаври и скелета на най-голямото животно, живеещо на земята.
Колекция, експонати и колекции
Централната част на музея е спомената по-рано зала Хинце, където отскоро от тавана виси скелетът на гигантски син кит. Някои туристи, влизащи в музея през централния вход, ще започнат посещението си от тази дълга зала, докато други ще се озоват в средата на обиколката.
Музеят е разделен на четири зони, наречени цветове. На запад от зала Хинцте се простират Синя зона и Оранжева зонаи на изток Зелена зона и Червена зона.
Синя зона принадлежи към най-популярните части на музея и тук ще видим скелетите на динозаври. Сравнително тесен маршрут води през залата със скелети на тези праисторически същества, която почти винаги е претъпкана. Ако имаме възможност да посетим музея веднага след отварянето му, най-добре е да започнем посещението от тази част. Освен скелетите, хитът на музея е големият движещ се макет Тиранозавър Рекскоито със сигурност ще харесат най-малките посетители (включително и по-големите). Освен динозаври, Синята зона включва също риби, влечуги и бозайници.
Оранжева зона откроява Дарвин център, където в специална конструкция ще видим между другото различни видове пеперуди и насекоми. Когато посещавате музея от март до ноември, не забравяйте да проверите градината Градина за диви животни, където освен много растения можем да срещнем птици и земноводни.
IN Зелена зона ще видим между другото вкаменелости на морски обитатели (включително скелети плезиозаври намерен на британското крайбрежие), изложба на птици или огромна колекция от минерали. Особено забележително е Трезора, в който са изложени скъпоценни камъни (включително диаманти и смарагди), руди или фрагменти от метеорити (включително марсианския метеорит Тисинт). Сред експонатите има дори табакера с диаманти, поръчана от цар Александър II.
Последната от зоните, Червена зона, се фокусира върху земната повърхност и еволюцията на земното кълбо. Ще видим там, между другото вулканични скали и други камъни и скали, открити на земята. По-близо до входа/изхода на музея стои най-пълният скелет Стегозавър някога намерен. Точно зад скелета на праисторическото създание се изкачва ескалатор през характерния метален глобус.
Друг интересен елемент в Червената зона е земетръсният симулатор, който обаче ще забавлява повече по-малките посетители.
Разглеждане на забележителности
Въпреки че Природонаучният музей е много добре организиран, броят на стаите и колекциите може да ви завие свят. Преди да дойдете, си струва да се запознаете с картата и да планирате, поне частично, маршрута за разглеждане на забележителностите - или евентуално да закупите карта на място.
Картата на музея може да бъде изтеглена от тази страница.
Най-големият проблем при посещение може да се окаже… тълпи от туристи. Дори и извън сезона хиляди хора остават в музея, а през сезона опашките до залите с динозаври могат да бъдат чудовищни. Още повече, че проходите между скелетите на динозаври са доста тесни. Според нас си струва да посетите музея в работни дни и да дойдете на откриването веднага, когато вътре няма толкова много хора. Ако дойдете сутринта, можете да използвате входа от Cromwell Road и да отидете направо до Синята зона и стаята с динозавъри.
Веднага след влизане в музея може да бъдем помолени да покажем съдържанието на нашия багаж.
Колко време трябва да отделите за посещение на Природонаучния музей?
Според нас поне си заслужава да се посети 2 часано такова кратко време ще изисква много бързане. Някои от колекциите, като минералната изложба, се състоят от голям брой артефакти. Изглежда оптималното време за спокойно разглеждане на забележителностите и момент за почивка е 3 до 4 часа.
Билети
Входът в музея е безплатен. За някои временни изложби може да се начислява такса.
През 2022 г. имаше малка такса за гардероба и картата.
Работно време
Музеят е отворен всеки ден от 10:00 до 17:50 часа. Последният прием е в 17:30 ч. Музеят е затворен от 24 до 26 декември. (към февруари 2022 г.)
Текущото работно време може да се провери на официалния сайт.
Вход за музея
В музея можем да влезем през един от трите входа: от улицата Портата на кралицатаот улицата Кромуел Роуд и от улицата Изложбен път.
Предпочитаме да влезем от страната на Exhibition Road и след това да излезем от Cromwell Road, но всичко зависи от вашите собствени предпочитания и избран маршрут за разглеждане на забележителности. Ако дойдем сутринта и искаме веднага да отидем в стаите на динозаврите, трябва да изберем входа от Cromwell Road.
Входовете и разположението на стаите можете да проверите на картата, достъпна тук.
Карай
Метростанцията е най-близо до музея Южен Кенсингтънкойто обслужва три линии: District, Piccadilly и Circle. Ще бъдем на няколко минути пеша от изхода на гарата до музея.
Ще стигнем и до околностите на музея с един от автобусите. Най-лесният начин да проверите маршрута от началната точка е да използвате Google maps.
Достъп за хора с намалена подвижност
Природонаучният музей е достъпен за хора с ограничена подвижност. Асансьорите могат да се преместват между етажите, а някои тоалетни са пригодени за нуждите на хората с инвалидни колички.
Точният график на асансьорите и тоалетните може да се провери на официалната карта. Хората с намалена подвижност също могат да прескачат опашките заедно с настойниците си – при евентуален проблем си струва да помолите някой от служителите за помощ.
При работа по статията използвахме материалите, налични на официалния сайт на музея.
