Баните на Каракала (на италиански: Terme di Caracalla) е монументален комплекс от римски терми, издигнат в 3 век сл. Хр, по време на управлението на императора Каракала.
Термалните бани са разположени малко на югоизток от центъра на древния Рим и са сред атракциите, които често се пренебрегват от туристите, които се фокусират върху паметници в близост до Римския форум.
История
Монументалният банен комплекс е поръчан от императора Каракала в години 211-216. По време на построяването си той беше вторият по големина термален комплекс в Рим, който беше едва втори по размер след сега несъществуващия Термом на Траян (на италиански: Terme di Traiano, техните отделни руини могат да се видят, докато се изкачват по хълма Опий близо до Колизеума).
Това беше един от най-амбициозните проекти на имперския Рим. Средно трябваше да работи по него пет години 9000 служители на ден. Комплексът е работил ок 300 години и в разцвета си трябваше да радва всички посетители на Вечния град. Термите са разширени с няколко сгради по време на управлението на император Александър Север.
Трудно е да се каже еднозначно годината, в която баните са загубили първоначалната си функция. Най-често срещаното предположение е, че терминът завършва на 537 година. Тогава остготите, обсаждащи Рим, трябвало да унищожат акведукта, доставящ вода към баните. И Аманда Кларидж в книгата си Рим. Оксфордски археологически справочник по-близо е до теорията, че термините бавно са загубили значението си в хода на VI векдокато накрая спряха да се използват.
След падането на Западната Римска империя комплексът запада и е там мрамор е краден след мрамор. Съвременните владетели на града са използвали най-важните римски сгради като кариери и източник на желязо. Папата завърши делото на унищожението Павел III от семейството Фарнезекойто по време на понтификата си взе последните ценни елементи от термина.
Архитектура
Термалният комплекс приключи 20 стаи. Трите най-важни стаи са разположени в самия център на сградата. Те бяха:
- кръг (и вече не съществува) калдариум (басейн със студена вода),
- правоъгълна и украсена с дърворезба фригидариум (басейн с топла вода),
- Плувен басейн с олимпийски размери, наречен natatio.
Те бяха основната част от комплекса. Те бяха заобиколени от по-малки стаи – вкл. съблекални и две физкултурни зали (зали за упражнения). Повечето от стаите бяха затворени с покрив, въпреки че имаше изключения - например барът беше отворен, тоест място за упражнения по борба и бокс.
Сградата беше свършила 250 колони, и повече от 6000 кубически метра мрамор и гранит.
Може дори да е в целия комплекс наведнъж 10 000 души.
Какво е останало от баните на Каракала?
Баните на Каракала са най-големите оцелели руини от комплекса на римските бани. До нашето време повечето от масивните стени на сградата са оцелели и няколко цветни подови мозайки, но нищо не остана от покрива и декорациите.
От основните помещения е запазен плувен басейн (natatio), който се характеризира със стена с вдлъбнатини (по-рано в тях е имало скулптури). Фригидариумът и палестерът също са оцелели в добро състояние. За съжаление почти нищо не е оцеляло от стените на кръглия калдариум, т.е. басейна със студена вода.
По време на обиколката ще видим някои фрагменти от мраморни елементи, украсяващи преди сградата, черни и бели мозайки (повечето от тях са били изложени в стаята, използвана като палестер) или скулптури. Най-ценните произведения на изкуството, украсяващи термални бани, т.е. скулптури Фарнезианският бик и Херакъл Фарнесийски, сега се намират в Национален археологически музей в Неапол. В древността те е трябвало да бъдат във фригидариума.
Ще видим част от останките от баните на Каракала, докато посещаваме Рим. Два монументални фонтана на Площад Фарнезе (собственост на Пиаца Фарнезе) базиран на два резервоара близнаци, направени от египетски гранит и вероятно взети от фригидариума.
Група мозайки, изобразяващи спортисти и техните трениращи, се намират в колекциите на Ватиканските музеи, а v Базиликата на Пресвета Дева Мария в Трастевере ще видим колоните, които са взети от термите XII век.
Посещение на баните на Каракала
Сами посещаваме баните на Каракала. Археологическият обект е по-скоро открит парк, отколкото музей. Можем да се разхождаме по определените пътеки вътре в сградата и в градината в съседство с руините.
Ще похарчим на място 60 минути (с бързо темпо до 45 минути). В градината има пейки, а на място има и бани. Ако не бързате, баните на Каракала могат да бъдат чудесно място за по-дълга почивка през слънчев ден.
На сайта няма много описателни табла на английски. За туристите е изготвен допълнителен платен аудиогид (цена 5 €, продължителност ок 50 минути) и очила с механизъм за виртуална реалност (цена 7 €). Разликата в цената не е голяма, а вторият вариант изглежда много по-интересен. Благодарение на очилата и работата на графичните дизайнери можем да видим как са изглеждали баните в разцвета си – включително декорации и цветове.
Баните на Каракала - билети, работно време и транспорт
Входният билет за възрастни се заплаща 8€. Хората на възраст от 18 до 25 години имат право на билет с намалена цена 2€. Деца и юноши под 18 години влизат безплатно.
Входът за баните на Каракала е безплатен всяка първа неделя на месеца от октомври до март.
Термалните бани са отворени от 9:00 ч. от понеделник до неделя през цялата година с изключение на 1 януари и 25 декември. Времето за затваряне зависи от деня и сезона и варира от 14:00 до 19:15 часа. Точното време на затваряне по време на нашето посещение е най-удобно да проверите тук. Просто кликнете върху раздела Работно време.
Адрес: Viale delle Terme di Caracalla 52
Най-близката метростанция е Цирко Масимо. Можете също да стигнете до там с автобус или пеша - разходка от района на Колизеума ще ни отнеме прибл 15-20 минути.
Подземието на баните на Каракала
Едни от най-интересните останки от бившия комплекс са подземните тунели.
За съжаление те не работят целогодишно, а само по време на специални изложби. Информация за планирани събития може да се провери на тази страница.
Баните на Каракала в поп културата
Баните бяха едно от местата във филма Джон Уик II.
Библиография:
- Аманда Кларидж, Рим. Оксфордски археологически справочник, 2010 г