Римска агора на Атина: Кулата на ветровете и портата на Атина Архегетис

Съдържание:

Anonim

Римска агора (наричана още Римски форум, гръцки: Ρωμαϊκή Αγορά) в Атина е един от малкото антични комплекси, чиито руини се намират в центъра на гръцката столица.

Археологическият обект на Римската агора се намира между областите Монастираки и Плака, на по-малко от двеста метра северно от Атинския акропол и буквално на няколко минути пеша от площад Монастираки.

Струва си да се разходите до Римската агора, дори когато не планираме да купуваме билет, защото ще видим най-важните паметници от съседните улици.

История и архитектура

Римската агора е създадена с подкрепа император Октавиан Август между 19 и 11 пр.н.е.. Изграждането на нов пазарен площад беше неизбежно – гръцката Агора беше толкова гъсто застроена, че нямаше достатъчно място за нормална търговска дейност.

Новата агора е била предназначена да служи като пазар и не е предвидено да се издигат монументални обществени сгради до нея. И двете агори бяха само на 150 метра една от друга.

Форумът представляваше правоъгълна сграда с размери 111 м на 104 м, с открит двор, обграден от портик, украсен с колони в йонийския ордер. В задната част на портика се помещаваха магазини, офиси и складове.

Три входа водеха към Римската агора: две монументални порти под формата на пропили от запад и изток и един по-малък вход от юг. Последният беше свързан със стълби с улицата, която минаваше над форума.

Форумът е възстановен по време на управлението на императора Адриан. Това беше един от акцентите в неговия амбициозен проект за разширяване на Атина. Една от най-важните промени беше настилката на вътрешния двор.

Не е сигурно кога е била разрушена древната структура. Най-вероятно е било вътре 3 век - по време на превземането на града от Херули или по-късно нападение вестготи.

В съвремието тази зона е била използвана до XIX век. През византийския период тук е имало къщи, църкви и магазини, а турците-окупатори са издигнати XV век джамия Джем от Фетие, известна още като Джамията на завоевателите.

От XIX век в района на Римската агора работят археолози, благодарение на които по-голямата част от античния комплекс е изведена на бял свят.

Посещение на Римската агора: паметници и атракции

В сравнение с Акропола или гръцката агора, археологическият обект на Римския форум не предлага много на туристите. Освен западната порта и характерната осмоъгълна Кулата на ветровете до наши дни от античния период са оцелели само фрагменти от стени и единични реставрирани колони.

Можем да видим и двете най-добре запазени сгради отвън, разхождайки се из археологическия обект, без да е необходимо да купуваме билет.

Портата на Атина Архегетис (на гръцки: Πύλη της Αρχηγέτιδος Αθηνάς)

Една от двете най-добре запазени сгради от древни времена е Портата на Атина Архегетискойто е изграден от пентелитски мрамор през 11 пр.н.е..

Монументалният вход (наречен пропили) е създаден благодарение на финансови средства Юлий Цезар и Октавиан Август. Жителите на Атина посветиха сградата на Атина, покровителката на града. За посвещението и спонсорите на портата знаем благодарение на надписа, издълбан върху нея.

Тя е оцеляла до нашето време архитрав, поддържан на четири колони в дорийския ордер.

Източна порта

За съжаление вторият от монументалните пропилеи не е оцелял до наши дни. Виждаме основите на източната порта точно зад реставрираните колони.

Входът е украсен с четири колони в йонийския ред, а портата е изработена от мрамор от планината Химет.

Колонада от южната и източната страна на форума

В района на Римската агора са се извършвали археологически работи повече от сто години, благодарение на които е възможно да се реконструират фрагменти от колонадата. От източната страна стои дълъг ред от незавършени колони, а от южната страна е преустроен фрагмент от портика с три колони и антаблемент.

Кулата на ветровете (на гръцки: Αέρηδες)

Най-добре запазената сграда в археологическия обект е осмоъгълна кула на ветроветекойто е изцяло изработен от пентелит мрамор. Сградата е висока 13,80 мс диаметър около 8 м. Вътре има два входа (пропилей), а от юг към сградата долепва малка стая, изградена по кръгъл план.

Паметникът е бил в непосредствена близост до сградата на Агора, но няма пълно съгласие за датата на построяването му. Може да е възникнало в края 2 век пр.н.е, тоест много преди римската експанзия. Друга хипотеза е, че астроном и архитект са отговорни за дизайна Андроник от Кирос, а сградата е построена на ок 50 г. пр. н. е..

Сградата трябваше да служи като часовник, както се наричаше мястото за наблюдение на времето и метеорологичните условия.

Всяка от стените на Кулата на ветровете е украсена с добре запазени релефи, изобразяващи персонификации на осемте ветрови божества.

Те са (според посоката):

  • Борей (Северен вятър),
  • Kajkias (североизточен вятър),
  • Апелиоти (източен вятър),
  • евро (югоизточен вятър),
  • Нотос (южен вятър),
  • устни (югозапад),
  • Зефир (западен вятър),
  • Sciron (северозападен вятър).

Оригиналният покрив на сградата е оцелял до наши дни, който се състои от 24 диска и кръгъл ключов камък, върху който стои коринтско връхче. На върха му трябваше да има скулптура на Тритон, която, въртяща се с вятъра, указваше посоката му.

Вътре имаше механизъм за воден часовник (или друг инструмент) с характерни вдлъбнатини.

Кулата на ветровете във византийско време е била използвана като камбанария на църквата (фрагменти от стенописи от вероятно XIII век), а по време на турското робство сградата е превърната в мюсюлмански манастир (теке), за което свидетелства михрабът, т.е. характерна молитвена ниша. В този момент си струва да се спомене, че все още е в началото XIX век сградата беше почти наполовина покрита. На Осемнадесети век в пейзажите ясно се вижда, че входът е бил много нисък.

Само на завоя 1838-1839 Археологическото дружество на Атина разкри паметника в оригиналния му вид.

Въпреки че основната стая на кулата е празна, тази стъпка вътре е уникална възможност да видите изкуството на елинистическата архитектура със собствените си очи.

Агораномион

IN 1 век, близо до Кулата на ветровете, квадратна сграда, наречена Агораномион. Намираше се много над източната порта и към нея водеше широка стълба.

До наши дни не е оцеляло много от него - само фрагмент от фасадата с три арки.

Благодарение на надписа върху антаблемента се знае, че Агораномионът е посветен на Атина Архегетис и император Октавиан Август, който дарява средства за построяването на римската агора, а след смъртта му е причислен към боговете.

Много е възможно структурата да е служила като храм, където е бил почитан Август, но няма убедителни доказателства за това.

Джамията Фетие Джами (на гръцки: Φετιχιέ Τζαμί)

До половината XV век на мястото на на джамията Фетие Джами е имало раннохристиянска базилика. IN 1456 г Османците навлизат в града и почти веднага започват работа по превръщането на християнски храм в мюсюлманска джамия.

Такава бърза акция е свързана с планираното посещение на Атина от султана на Османската империя Мехмед Втори завоевател. Новата джамия е имала за цел да отпразнува епохалната победа на султана - завладяването на Константинопол - и оттам старото име на храма: Джамията на завоеванията или Джамията на завоевателите.

През второто полувреме 18-ти век съборени 15 век сграда и е издигната по-величествена джамия, която е оцеляла и до днес. Откакто Гърция възвърна независимостта си в XIX век сградата е изпълнявала различни функции. През последното десетилетие беше решено той да бъде реновиран, а от 2022 г вътре има различни изложби.

Римска агора: билети, работно време, практическа информация

Можем да влезем в археологическия обект, като закупим единичен билет или пропуск за седем атински археологически обекта.

Цената на единичен билет зависи от сезона. Цената на билетите за възрастни:

  • от 1 април до 31 октомври: 8€,
  • от 1 ноември до 31 март: 4€.

Хората под 25 години влизат безплатно. Пенсионери над 65 години имат право на 50% отстъпка.

Цената на единичен билет е толкова висока, че посещението на Римската агора е най-изгодно при закупуване на пропуск до седемте древни паметника на Атина в цената 30€. Включва: Акропола, Гръцката агора, Римската агора/Форум, Адрианова библиотека, гробището Керамейкос, археологическия обект Ликеон и храмовете на Зевс Олимпийски. Пропускът е валиден за пет дни. През това време можем да влезем във всяка една от атракциите веднъж. Внимание! В случай на абонамент няма зимна отстъпка.

Текущо работно време и дни на свободен вход можете да намерите тук.