Когато мислим за Римския форум, най-често се сещаме за легендарния Forum Romanum. В древен Рим обаче е имало повече площади, използвани като пазари или обществени центрове, най-старият от които е бил Boarium форумкъдето се провеждаше пазарът за добитък. Не е оцеляло напълно до наши дни, но някои от околните паметници са запазени в много добро състояние.
Интересното е, че много туристи посещават Форум Боариум напълно несъзнателно, защото именно тук се намира една от най-претъпканите римски атракции, т.е. известната Уста на истината.
Историята на Forum Boarium
Форум Боариум беше една от най-важните точки на картата на древния Рим и можеше да бъде построен наоколо 6 век пр.н.е Разтягаше се между тях най-старото римско речно пристанище (Portus Tiberinus) и Палатин, Капитолий и Авентин. Там се продаваше всякакъв вид добитък. На север беше много по-скромно Холиториум форумкойто е бил използван като пазар за плодове и зеленчуци.
На Боариум беше организиран форум първите гладиаторски битки в историята на Рим. IN 264 г. пр. н. е. три двойки воини застанаха един срещу друг, на път да се бият един срещу друг в схватка на смърт и живот. относно 53 г. пр. н. е. в този район е построен първият амфитеатър в града, но днес от него не е останала следа.
След падането на империята някои от древните сгради са превърнати в католически църкви или използвани за други светски цели, благодарение на което са оцелели до наши дни в наистина добро състояние. През 30-те години на миналия век по-късните допълнения са премахнати от някои от паметниците, възстановявайки първоначалния им вид.
СНИМКИ: Фонтан Tritons - Forum Boarium в Рим
Култ към Херкулес и годишни жертвоприношения на бикове
Форумът Боариум е бил и център на богослужебната практика Херакъл (наричан в римската митология Херкулес). Известният герой е трябвало да остане да пренощува в този район по време на пътуването си до дома, след като е завършил осмата от дванадесетте работни места, т.е. залавянето на добитъка на Герион. Когато Херкулес заспал, добитъкът, който водил, станал жертва на ровещ се гигант Какусакойто живееше в пещера на хълма Авентин.
Ограбеният юнак намери и уби крадеца. Тази победа беше отпразнувана чрез жертване на някои от възстановените бикове. Този ритуал се е практикувал в продължение на много векове - първоначално се е извършвал от две частни семейства, а в 4 век пр.н.е става част от официалната държавна религия. Жените обаче не можеха да участват в ритуалите.
В района на Форум Боариум имаше три или четири храма, посветени на героя, както и няколко по-малки олтара и един монументален, т.нар. големият олтар на Херкулес Непобедимия (Ara Maxima Herculi), където всяка година са правени жертвоприношения на животни. Кървавият ритуал завърши с решение Константин Велики в 4 век.
Паметници на форума Боариум
Храмът на Херкулес (собственик Tempio di Ercole Vincitore)
Този добре запазен храм вероятно е бил посветен Херкулес Холивариус, пазител на петролни търговци и производители, въпреки че в някои източници се нарича просто кръгъл храм.
Сградата вероятно идва от края на 2-ри или началото на 1-ви век пр.н.е Издигнат е на кръгъл план с диаметър по-малък от 15 м, заобиколен от колонада от двадесет коринтски колони. Направено е с Гръцки пентелит мрамор (същият, използван по времето на Перикъл по време на реконструкцията на Атинския акропол), вероятно под надзора на архитект от Гърция. относно 1 век част от оригиналната колонада е разрушена и половината от колоните са заменени с нови, изработени от бял италиански карарски мрамор.
Интересното е, че е определен не толкова отдавна Храмът на Веста. Към началото XIX век Предполага се, че кръглата скиния е издигната в чест на същата богиня като подобна форма на сградата на Римския форум. Само по време на управлението на Наполеоновия префект на Рим, Камил дьо Турнон-Симианпогледнете го по-отблизо. За целта са премахнати всички средновековни пристройки и е спуснато нивото на терена около храма, което позволи разкопаването на античния подиум. Тогава беше по-добре идентифицирано първоначалното предназначение на паметника.
След настъпването на християнската власт храмът е превърнат в католическа църква. Не е сигурно обаче кога се е случило това. Най-старите записи, съществуващи в него Св. Стивън идват само от XII век. През Средновековието е направена една забележима реконструкция на храма, при която оригиналният купол е заменен с характерен покрив.
Храмът на Портун (ит. Tempio di Portuno)
Този паметник в йонийски стил е един от най-добре запазените древни храмове в цял Рим. Сегашната сграда идва от ок 80 г. пр. н. е., но заменя по-ранната структура от 3-ти или 4-ти век пр.н.е. За съжаление, чудесно издълбаните мазилки, украсяващи фасадата му, които днес са известни само от скици, направени от художници от периода на Ренесанса, не са оцелели до нашето време.
Храмът на Портун е запазен в толкова добро състояние главно защото вече е в Девети век то беше трансформирано в църквата Св. Мария на египтяните (Santa Maria Egiziaca). IN Шестнадесети век Арменските монаси поеха собствеността върху сградата, но за щастие не направиха никакви големи промени в оригиналната древна структура.
Храмът е стоял в района на бившето речно пристанище и е бил осветен Портун, пазител на пристанищата и моряците, макар че погрешно е бил приписван в миналото Fortune Virilis.
Законът на истината и крипта, издълбана в мистериозен подиум
Сред многото символи на Вечния град най-популярен е древният медальон, наречен Устата на истината (на италиански: Bocca della Verità). Изобразява старец с брада, вероятно пазител на моретата Океанос, и вероятно е служил като дренажен капак в един от околните храмове (вероятно в храма на Херкулес, споменат по-рано).
Паметникът навлиза в поп културата благодарение на легендата, за която в далечното минало е служил кървав детектор на лъжата. Тестваният трябвало да сложи ръката си в устата на медальона, а в случай на лъжа да го отреже. Днес медальонът е изложен в оградено предверие Базиликата Санта Мария ин Космедин и всеки ден има опашка от желаещи да направят снимка за спомен с ръка в устата на стареца. Можете да прочетете повече за медальона в нашата статия Устата на истината в Рим – къде можете да го видите?
Като сте в района, също си струва да посетите базиликата за момент. Сградата на църквата е издигната с помощта на древната аркадна конструкция, която съществува на това място. Не по-малко интересно обаче е монументална платформа от вулканичен туф под главния олтар на храма. Някои изследователи са убедени, че той е бил в основата на известния Велик олтар на Херкулес. През Средновековието в него е била издълбана крипта, която виждаме отзад каква благодат.
Когато посещавате храма, си струва да обърнете внимание и на характерния под, декориран в т.нар. cosmateska. Това име произлиза от първото име Косма (Козмати) и намеква за група каменоделци, които в XII и XIII век направиха подобни подове в много църкви на Вечния град и Лацио.
Други забележителни предмети, съхранявани в храма, са: реликварийът на черепа ул. Валентин, за който се твърди, че принадлежи на покровителя на влюбените, и фрагмент от мозайка, съхранявана в ризницата, която е част от раннохристиянския интериор на Св. Петър.
Янус поклон
В североизточния край на бившия Форум Боариум откриваме още две древни структури, които често се пренебрегват от туристите. Буквално на крачки от базиликата Санта Мария ин Космедин се издига Janus Arch (собственост на Arco di Giano)който вероятно е построен по времето на Константин Велики на началото на 4 век (вероятно е заменил вече съществуваща подобна структура).
Той е единственият оцелял четири аркадни арки в Рим. Не е сигурно каква е била първоначалната му цел, но със сигурност е служила като подслон от дъжда в по-късни времена. Също така няма индикации, че е трябвало да е триумфална арка.
Сградата разполага с 12 м ширина и 16 м височини. Всяка аркада отговаряше на една от улиците, отклоняващи се от нея. Стълбовете са покрити с бял мрамор и всяка има по шест ниши, пред които са стояли свободно стоящи колони (ограбвани през вековете).
Сребърната порта (собственост на Arco degli Argentari)
Разходка около арката на Янус надолу по улицата Виа дел Велабро ще стигнем до Сребърни порти (собственост на Arco degli Argentari)който се придържа към днес Св. Джордж на Велабрум (собственост на Сан Джорджо във Велабро).
В миналото сградата вероятно е служила като входна порта на Forum Boarium. Днес сградата не изглежда твърде монументална, но в разцвета й височината й е била близка 7 м. Горната част на стените е гъсто покрита с красиви орнаменти и релефи, някои от които са оцелели до наши дни. Първоначално цялото е било поддържано върху неукрасени и много по-високи от травертинови колони за възрастен. Това решение вероятно е имало за цел да защити паметника от рогата и копитата на добитъка, продаван на пазара. Днес се вижда само малък фрагмент от тази сурова основа.
Надписът на архитрава съобщава, че сградата е основана от 204 години златари (банкери) и продавачи на добитък. Посветен е на управляващия по това време император Септимий Север. Барелефите на паметника изобразяват сцени от живота на императора, съпругата и синовете му. След идването на власт Каракала (син на Септимий Север), препратките към онези представители на семейството, които са били убити от него, са премахнати (включително брат му Гет и съпругата Фулвия Плаутила).
От лявата страна на надписа има фигура на Херкулес, символизираща Боариум форум и пазар за добитък. В едната си ръка държи тояга, а в другата - тояга кожа, откъсната от Немейския лъв (Можете да прочетете повече за този мит в нашата статия: Немея: Посещение на древното светилище и стадион).
Въпреки че Сребърната порта като структура не е оцеляла в най-добро състояние, запазените върху нея релефи и декорации ви позволяват да си представите изкуството на Рим от този период.
СНИМКИ: 1. Сребърната порта в Рим (източник: commons.wikimedia.org; лиценз: CC BY-SA 4.0 / автор: Дилета Менгинело); 2. Сребърната порта в Рим (източник: commons.wikimedia.org; лиценз: CC BY-SA 4.0 / автор: Дилета Менгинело).
Фонтан Тритони
В близост до Храма на Херкулес, на площада пред църквата Санта Мария ин Космедин, има бароков фонтан от самото начало 18-ти век стил, отнасящ се до произведенията на Бернини. Излезе изпод длетото Франческо Моратии отговаряше за неговия дизайн Карло Франческо Бизакери.
Тази чешма е финансирана от папата Климент XI и се захранва с вода от модерен акведукт Аква Феличе.
Casa dei Crescenzi
Срещу храма на Портун, от другата страна на Via di Ponte Rotto, има сграда, която е лесно да се пропусне Casa dei Crescenziкато един от малкото оцелели средновековни къщи в целия Рим.
Той го финансира в началото XII век аристократ Николо де Крешенци, представител на една от най-изтъкнатите фамилии на тогавашния Рим, за което свидетелства надписът над входа, допълнително информиращ, че Николо е син на Николай и Теодора.
За украса на фасадата на резиденцията са използвани антични мрамори, взети от Forum Boarium. В разцвета си сградата е имала форма жилищна кулакойто в същото време защитавал съседния Емилиуш мост. За съжаление горната му част се срути в началото XIII век и не е оцелял до нашето време.
Интересното е, че по време на средновековните служби Кръстен път (Via Crucis) Casa dei Crescenzi е бил използван като Домът на Пилат.
Останките от моста на Емилиуш
Тръгвайки от Forum Boarium към брега на Тибър, ще видим обрасла арка, стояща сама във водата Емилиев мост (латински Pons Aemilius), най-старият от римските кръстовища, който сега се нарича Мост Рото (на италиански: Ponte Rotto), което можем да преведем като счупен мост. За да го разгледате по-добре, най-добре е да застанете на съседния Палатино мост.
Строителството на прелеза започна в първата четвърт на 2 век пр.н.ено е завършен само няколко десетилетия по-късно. Мостът съществуваше до края XVI веккогато е повреден от едно от наводненията и реконструкцията му е изоставена.
Устието на Cloac Maxima
Клоака Максима (буквално страхотна канализация) е била основната канализация на древния Рим. Историята на тази впечатляваща за времето си структура датира от кралския период (изграждането му може да бъде поръчано от краля Тарквиний Стари) или самото начало на републиката.
Каналът е прокопан за отводняване на блатистата долина, където по-късно е създаден известният римски форум. Първоначално канализацията е открита по цялото й течение и е открита под земята едва през първите десетилетия 2 век пр.н.е
Cloaca Maxina премина както през Римския форум, така и от Forum Boarium. Запазеният (и функциониращ) до днес устието е буквално на няколко крачки зад „кръглия храм“ и можем да го видим малко на юг от Палатинския мост (Ponte Palatino).