Питагор изигра много роли, които очевидно бяха трудни за примиряване една с друга. Той беше математик, философ, но и мистик. Най-голямата му слава идва от изобретяването (или по-скоро просто доказването) на една от математическите теореми, наречена теорема на Питагор, в чест на работата му.
От какъв образ на човешко същество може да се състои този „микс“ от класове – от математика до мистика? Въпреки че самият Питагор трябваше да твърди, че характерът на неговата личност и живот се отразява най-добре от твърдението „нищо в излишък; при по-внимателно разглеждане на неговата фигура животът на този мислител се оказва малко по-ексцентричен от това, което би могло да предложи това твърдение, използвано от самия Питагор.
1. Питагор е роден в Гърция (място - "майката" на европейската философия) около 572 г. пр. н. е.
2. Питагор обаче не харесва политическата ситуация в Гърция, така че бързо се премества от Италия.
3. Основаният от него Питагорейски съюз имаше седалище в Кротон, Италия.
4. Работата му допринесе не само за развитието на математиката, но и за астрономията.
5. Въпреки че съдържанието на Питагоровата теорема е било известно преди във Вавилон, Питагор в Европа е този, който е направил доказателството на тази теорема.
6. Разсъжденията на Питагор върху математиката ще развият освен математиката и астрономията и музиката.
7. Питагор и питагорейците вярвали, че „всичко е число“ и именно с помощта на числата се опитвали да обяснят заобикалящата действителност. Теорията на числата е в основата на теорията за живота за питагорейците.
8. Питагорейците са били последователи на философската и религиозна школа, основана от Питагор. Техните произведения са вдъхновени, между другото, от Платон, който обаче по-късно намира своя собствен философски път.
9. Питагор проявява талант към науката като дете, което е трябвало да бъде причината да бъде изпратен у дома на места, които ще осигурят на този бъдещ мислител подходящо образование.
10. Съобщава се, че Питагор имал братя и сестри – двама по-големи братя, Евностос и Тирен.
11. Съобщава се, че е бил вегетарианец. Той се характеризираше с голямо нежелание да убива всички живи същества. Това нежелание трябваше да бъде толкова силно, че Питагор не само не ядеше животни, но и се държеше далеч от ловци и готвачи.
12. Питагор бил очарован от Египет и учението на египетските жреци.
13. Този мислител не беше чужд на трудните условия на живот. Напротив, суровите условия го зарадваха. Той трябваше да подготви една малка от пещерите в покрайнините на града за преподаване и да прекара часове там в дебат с приятели.
14. Мразеше тиранията като начин на управление, затова напусна Гърция.
15. Като цяло на този мислител не му бяха чужди пътуванията – той отиде в Египет и уж получава уроци от араби, халдейци и евреи.
16. Докато е в Египет, Питагор попада в благоволението на египетските жреци и е в състояние да участва активно в техните ритуали, въпреки че тяхната религия по никакъв начин не е съвместима с тази на Питагор.
17. Питагор придобива най-много от своята мъдрост чрез пътувания и скитания.
18. Питагор трябвало да се интересува от науки, близки до психологията. Да станеш приятел с него беше дълъг процес, защото този мислител искаше да узнае природата на човека, с когото е приятел.
19. Възгледите на Питагор се противопоставяха на възгледите на гърците, живеещи по времето на този философ.
20. За някои от членовете на питагорейската философска и религиозна група Питагор изглеждаше някакъв месия или бог. Той беше почитан и проявяваше почти религиозно отношение към него.
21. Очевидно, различен от повечето, Питагор, също толкова често, колкото и възхищението, предизвикваше завист сред хората.
22. Въпреки че Питагор беше против тиранията, самият той беше обвинен в тирания (в рамките на групата на Питагорей).
23. Седалището на Питагор е опожарено от страх от политическите амбиции на този мислител.
24. Питагор най-вероятно е живял доста дълго време. Някои исторически източници казват, че е живял около 80-те години на миналия век, а други казват, че е бил дори на сто години.
25. Питагор не споделял охотно своята мъдрост – някои от ученията му били предназначени само за „посветените“.
26. Питагор вярвал, че излишъкът и екстравагантността могат да бъдат причина за разпадането на държавите, чиито граждани се държат по този начин.
27. Питагор не беше непознат да пътува не само за знание, но и за мистични ритуали. Съобщава се, че той е претърпял една от подобни практики в Кротон, Италия.
28. Той преподаваше както на момчета, така и на жени. Той с желание обучаваше младите хора.
29. Слушателите на лекциите му са били подчинени на „порядъка на мълчание“, неспособни да говорят за това, което са чули.
30. Ученията на Питагор били толкова популярни сред дамите, че цяла отделна група жени се надигнала, за да присъстват на лекциите на този мислител.
31. Според някои Питагор може да се нарече „първият математик“.
32. Не са оцелели документи, написани от Питагор.
33. Това посещение в Египет е трябвало да убеди Питагор да води начин на живот, противоречащ на философията на гърците. Този мислител цени умереността и чистотата, гърците обикновено обратното.
34. Когато царят на Персия завладява Египет, Питагор е отвлечен и – което може да изненада някои, други го приемат за даденост – те са образовани и посветени в персийски ритуали.
35. Вавилонците уж са позволили да бъдат достигнати „върховете на математическото познание“.
36. Питагорейската школа се наричала „Полукръг“.
37. Философите, които са учили в това училище, се наричат mathematikoi.
38. Животът им приличаше на този на монасите – нямаха частна собственост, бяха вегетарианци и водеха истински спартански начин на живот.
39. Философията трябвало да донесе на питагорейците не само мъдрост, но и духовно пречистване.
40. В очите на питагорейците математиката се свързва с мистицизма.
41. Нищо не беше толкова важно за тях, колкото да бъдат лоялни към групата и да не влачат учението на Питагор извън училището.
42. Учението на Питагор можело да се срещне и от хора „отвън” на училището – те живеели в къщи, водели по-лек начин на живот и били наричани акоусматици.
43. За акоусматика (извънучилищни ученици) са налични само лекции на пълен работен ден.
44. Въпреки че питагорейците са били до голяма степен ангажирани с точните науки, те не са били чужди на политическите дискусии.
45. Съобщава се, че един от членовете на братството на Питагор е бил удавен за нарушаване на училищния „обет за мълчание“.
46. Докато питагорейската школа притежаваше потенциал за много математически открития, имаше голяма вероятност тези открития буквално да бъдат погребани с училището. „Обети за мълчание“ не направиха познанията на Питагор общодостъпни.
47. Питагор в пещера извън града не само е преподавал, но и живял известно време.
48. Питагорейците са били очаровани само от мисленето за математиката, а не непременно от действията. Така че, който вижда питагорейската школа като един вид „център за производство“ на все нови математически теореми или формули, греши.
49. Питагор смятал, че числата имат личности – мъжки или женски, а също и красиви или грозни.
50. Числото 10 е смятано от Питагор за най-доброто число. Той съдържаше 1 и 0, тоест символът както на началото, така и на края.
51. Питагор е първият, който доказва, че вечерната звезда и сутрешната звезда са една и съща планета Венера.
52. Визията на питагорейците за космоса беше доста сложна. Земята, разположена в центъра, според тях е била заобиколена от една от 5-те правилни фигури, която от своя страна е била заобиколена от кристална сфера и т.н.
53. Планетите, прикрепени към тези кристални сфери, трябвало да се въртят, за да произвеждат приятни, хармонични вибрации.
54. Тези вибрации бяха наречени "хармония на сферите". Повечето хора не чуват хармонията на сферите, защото са свикнали с нея от раждането. Според питагорейците обаче самият Питагор бил изключение в този случай и можел да чуе хармонията на сферите.
55. Питагор размишлява върху концепцията за пътуването на душите. Той също беше очарован от взаимодействието на противоположностите.
56. Трудно е да се каже дали Питагор е бил повече учен или повече мистик.
57. Питагорейците смятали мозъка за седалище на душата.
58. Питагор не само се предава на мистичните практикуващи чрез пътуване, но и организира подобни обреди в своето училище.
59. Питагорейците са си поръчвали „тайни окултни практики“.
60. Предполага се, че смъртта на Питагор е причинена от отхвърлянето на кандидатурата на един от желаещите да учат в неговото училище – богаташа Килон от Кротон. В резултат на този отказ Питагор е екзекутиран.
61. Питагорейците са били преследвани повече от веднъж. Преследването започва през 460 г. пр. н. е.
62. Не се знае точно къде и кога е умрял Питагор.
63. След смъртта на Питагор Питагорейската школа не прекратява дейността си веднага. Напротив, училището е разширено и питагорейците се разделят на няколко фракции.
64. Около 60 питагорейци загиват по време на преследването в Кротон.
65. Питагорейците избягали, между другото, в Тива.
66. Питагорейската конгрегация се свързва с орфизма – религиозна тенденция, преобладаваща в Гърция от края на 6-та година пр.н.е. Сираците предупреждаваха за морална криза и работеха за подобряване на морала.
67. Религиозната функция на Питагорейския съюз е да насочва „вярващите“ към нов и по-добър начин на живот.
68. Най-общо казано, питагорейците са се интересували от търсенето на "естеството на реалността". На този основен интерес бяха посветени математиката, астрономията и философията.
69. В структурата на питагорейската школа можеха да бъдат назначени изследователи, занимаващи се с проблемите на бавно развиващата се наука по това време, и акусмати - тези, които само помнеха религиозни и етични догми.
70. Съобщава се, че питагорейците не само са обсъждали политиката, но също така са участвали активно в политиката, подкрепяйки конкретни лица и групи.
71. В Питагорейската школа практическото измерение на справянето с политиката достигна до такава степен, че училището беше отворено за практическо обучение на потенциални владетели.
72. Твърди се, че повечето от първите политически реформатори в Гърция са получили образование в Питагорейския съюз.
73. В Кротон дори имаше питагорейска опозиция, предназначена да ограничи политическите „наклонности“ на питагорейците.
74. Промотирането на идеята за безсмъртна душа, както и на концепцията за „лутане на душата“, характерна за Питагор, също е нещо ново за гърците.
75. Двете концепции по-горе са едни от най-известните питагорейски теореми по това време, тъй като останалата информация не е проникнала в широката общественост поради „клетви за мълчание“ на питагорейците.
76. Повече или по-малко отворените лекции на Питагор събраха хиляди реципиенти, които уж му построиха нещо като аудитория, за да има някакво постоянно и безопасно място за срещи.
77. Питагор е бил възприеман като опасна личност, тъй като е внушил в градовете, до които е пътувал, „духа на свободата“, оказвайки силно влияние върху политическите настроения в тези градове.
78. Този мислител също е трябвало да помирява враждуващи градове или разминаващи се владетели по свой начин, тъй като когато идват при Питагор за учения, представителите или владетелите на тези градове трябва да стоят близо един до друг и следователно често се помиряват.
79. Въпреки че Питагор изрично заявява, че „бунтът трябва да бъде изгонен от държавите“, той е по-скоро провокатор, който не потиска бунта, а го подбужда.
80. Някои от древните хора са изпитвали такова възхищение и поклонение пред него, че твърдят, че думите на Питагор могат дори да държат някои животни със себе си, спирайки, любопитни за думите на философа.
81. В очите на някои Питагор е поел ролята на „очаровател на животни“.
82. Една от легендите разказва, че Питагор опитомил агресивната мечка, която нападнала града, като й предложила палачинки и ядки.
83. На Питагор се приписва и способността да говори „езика на животните“.
84. Подобно на Исус, Питагор трябваше да повлияе например върху успеха на риболова.
85. Друга история е, че Питагор говорел на реката, която пътувал с приятелите си, и реката му отговорила с човешки глас.
86. Казва се, че Питагор има силата да лекува епидемии и да причинява или спира природни бедствия.
87. Той имаше заклинания, които успокояваха страданието на душата и тялото.
88. Чуването на "хармонията на сферите" трябваше да направи Питагор вид "експерт" в хармонизирането на света.
89. Питагор е бил за много гърци един със „свръхчовешко знание“.
90. Този мислител очевидно беше изключително чувствителен към заобикалящия го свят и малко можеше да избяга от вниманието му.
91. Трудно беше да се каже за Питагор като „визуален учащ“ или „слухов учащ“ – той трябваше да притежава способностите да вижда, чува и разбира чрез зрение и слух по също толкова добър начин.
92. Питагор твърди, че каквото и да изберем в живота, си струва да бъдем последователни в този избор. Според него не е лесно да се минава през живота по няколко начина едновременно.
93. Той смяташе мълчанието за по-ценно от речта, твърдейки, че това, което искаме да кажем, трябва да бъде нещо изключително важно, ако решим да нарушим мълчанието, за да произнесем дадено изречение.
94. Той беше привърженик на сключването на мир с враговете си възможно най-бързо.
95. Той вярваше, че най-кратките и недвусмислени изявления (дори „да“ и „не“) изискват най-пълна рефлексия от страна на лицето, което прави изявлението.
96. Трудно е да се каже какво дължим от познанията на Питагор на самия Питагор и какво на неговите ученици.
97. Поради факта, че е трудно да се отдели влиянието на Питагор от влиянието и постиженията на неговите ученици, в контекста на тази тенденция не се говори за постиженията на Питагор и учениците (поотделно), а за общото знание, което дължим на питагореизма.
98. Казва се, че самият Питагор е скромен (или поне е ценил скромността), вярвайки, че човек може постоянно да се стреми да стане идеал, но никога не можем да постигнем този идеал напълно.
99. Той вярваше, че музиката има огромно влияние върху настроението ни и може да мотивира хората да правят добро.„Земната“ музика напомни на Питагор за „хармонията на сферите“, която се казва, че е чувал този мислител.
100. Той беше привърженик на словесния "минимализъм", вярвайки, че не е изкуство да се изразява нещо с много думи. Номерът е да се каже много, всъщност да се каже малко.
101. Той вярваше, че си струва да се работи върху навиците, защото лошите навици влияят негативно на интелектуалните ни способности. Злите наклонности, според Питагор, не са приятели на разума.