Останки от публиката, вградена в ренесансовия замък Театър Марселус са сред най-завладяващите древни следи в Рим. Оригиналната сграда е построена почти 100 години пред прочутия Колизеум и се превръща в архитектурен модел за всички по-късни римски театри.
Театри на Древен Рим
Хората в Рим, за разлика от гърците, не са имали вкус към театралното изкуство, предпочитайки вместо това по-кървави зрелища: надбягвания с колесници и гладиаторска борба. Въпреки това те съществуваха в столицата три театъравсичко вградено 1 век пр.н.е, който може да побере общо прибл 50 000 зрители. Те поставиха, наред с други неща, лесни за възприемане мелодраматични пиеси, придружаващи тържествата светски празници (ludi saeculares) и бяха организирани музикални изпълнения.
По инициатива е издигнат първият постоянен театър в Рим Помпей Великикойто искал да отпразнува по този начин своите победоносни военни завоевания. Комплексът беше тържествено открит в 55 г. пр. н. е., а театърът е кръстен на своя основател. За съжаление, видими останки от този обект не са оцелели до наши дни. Знаем само, че е заемало района между днешния площад Кампо де Фиори в Рим и археологическия обект Ларго ди Торе Аржентина. Скромен спомен от старата структура е сводестата форма на улицата Виа ди Грота Пинтакоито ще следват перфектно оформлението на публиката на античния театър.
В главата се ражда идеята да се построи още един монументален театър Юлий Цезар. Той искаше да издигне великолепна сграда, която да надмине великолепието на комплекса, основан от неговия съперник Помпей. Той обаче не доживя до завършването на строежа, който е продължен от първия римски император Октавиан Август.
Той беше третият театър в Рим Театър Балбускоито стояха в непосредствена близост до двете предишни. Той също не е оцелял до нашето време, но е било възможно да се намерят фрагменти от сгради, разположени непосредствено зад сцената му. В момента тези руини са част от националния музей Национален музей Романо Крипта Балби.
Театър Марцел: история и архитектура
Строителството на сградата е започнало, докато Юлий Цезар е все още жив. Те започнаха с подготовката на терена за строителство, което беше свързано с разрушаването на части Цирк на Фламиний и преместването или премахването на околните сгради и храмове. След смъртта на Цезар в 44 г. пр. н. е. пое отговорността за проекта Октавиан Августкоето доведе до край на строителството. Завършеният театър е кръстен на неговия преждевременно починал (само на възраст 19 години) племенник и наследник Марцел. Междувременно се състоя официалното откриване на театъра 13 и 11 пр.н.е., въпреки че първите сценични изяви бяха организирани там още през 17 г. пр. н. е.
Театър Марцел, издигнат близо до Тибър се превръща в архитектурен модел за всички по-късни сгради от този тип, построени в империята. Неговият декор обаче се различаваше от гръцките театри. На първо място, в римската архитектура театрите са независими структури, а в гръцкия свят те са вкопани в естествени склонове. И двата типа сгради споделяха полукръгла аудитория, наречена cavea, сцената и стоящата зад нея сценична сграда. Основната разлика беше оркестъркакто се наричаше пространството между сцената и публиката. В случая с театър Марцел и други римски театри той имаше полукръгла форма и помещаваше преносими курилски столове, предназначени за представители на висшите класове. В гръцките театри оркестърът е оформен като кръг и е предназначен за хора, а не за публиката.
Публиката на театър „Марцел“ беше изправена пред Тибър и дори можеше да се настани 20 500 зрители. Фасадата на аудиторията, изработена само от травертин, се състоеше от три нива. Първите две бяха аркадни (41 аркади на всяко ниво). Приземната част е украсена с колони в дорийски ордер, а следващият етаж в йонийски. интересно е, вероятно това е първото използване на двуетажна колонада в римската архитектура.
Последният трети етаж, който не е оцелял до наши дни, вероятно е бил под формата на обикновена стена без аркади, украсена с пиластри. Най-високото ниво на театралната публика, както в случая с Колизеума, вероятно беше изпълнено само с дървени пейки, предназначени за най-ниските социални класове.
Днес не е ясно докога е използван театърът. Възможно е за първи път той да е бил третиран като източник на строителен материал още през 4 век. От запазените източници знаем, че в него все още е стояла несъществуващата сега сценична сграда 421.
По-нататъшно случване
След падането на Западната империя и появата на християнството, театърът на Марцел споделя съдбата на други монументални езически сгради - векове наред е бил третиран като кариера и е бил разглобен парче по парче. IN 11-ти или 12-ти век остатъците от публиката попадат в ръцете на семейство Пиерлеоне, което включва древната структура в рамките на своята укрепена крепост, простираща се от Тибър до Капитолия.
IN 1368 г правото на тази област е поето от семейството Савели. Не всички 150 години по-късно решават да заменят средновековните сгради с ренесансов дворец. Те бяха наети да изпълнят тази трудна задача Балдасар Перуци, ученик на Донато Браманте, който преди време беше построил чудесен Вила Фарнезина. Архитектът грижливо интегрира запазената фасада на римския театър в нова резиденция.
IN 18-ти век дворецът става собственост на семейство Орсини, които правят някои промени в него, макар и главно в резиденцията.
Театър Марселус днес и паметници в района
Две по-ниски нива са оцелели до нашето време след това 12 дъги всякакоито остават неразделна част от задната стена Дворецът Орисини (Палацо Орсини). Те съставляват по-малко от една трета от оригиналната външна фасада. Ще ги видим от нивото на улицата Виа дел Форо Пискарио (изглед отблизо) или Виа дел Театро ди Марчело (поглед от по-голямо разстояние).
Срещу театър Марцел стои фрагмент от колонада, състояща се от три мраморни колони Храмът на Аполон Сосий С 433 г. пр. н. е.който е построен в благодарност за изтриването на чумата от града. Комплексът е преустроен 34 г. пр. н. е. по време на управлението на консула Гай Сосий, откъдето идва и втората част на името. Близостта на театъра и храма не е случайна, тъй като първият е трябвало да бъде място за сценични представления от по повод годишния и деветдневен фестивал на Аполон Медикус (Лечител).
СНИМКИ: 1. Фрагмент от колонадата на храма на Аполон Созиан; 2. Театър Марцел.
В момента театър Марцел (без възможност за влизане в самия дворец) и храмът на Аполон са част от малък археологически обект, достъпен без билети. Струва си да отидете до края на обособената зона и да стигнете до монументалната порта, която в миналото е била вход към древната Портик на Октавияи който сега е част от Църквата Сант Анджело в Пешерия.
Вече несъществуващият портик е основан от Октавиан Август на мястото на подобна, но не толкова впечатляваща структура и носи името си от името на сестрата на императора Октавия. Издигнат е на правоъгълен план със страни прибл 119 и 132 м. Във вътрешната си част се е намирал цели 5 сградивключително два храма и библиотека. В самия портик се съхраняваха безценни произведения на изкуството от най-големите гръцки майстори: Фидий, Лизип (няколко десетки бронзови скулптури на коне) и Скопас. Сградата е реставрирана в 203 години от императора Септимий Северза което напомня оцелял до днес надпис на архитрава. Тук си струва да споменем, че древният Рим е бил пълен с портици, обграждащи открити дворове, но нито един от тях не е оцелял до наши дни.
В този район е имало и един от най-старите римски циркове – незапазен до наши дни Цирк Фламинус (Цирк на Фламиний). Тя обаче нямаше монументалната форма, позната от Circus Maximus, или типичната форма на пистата, а по-скоро приличаше на голяма поляна. Поради тази причина там не се организираха надбягвания с колесници, а повечето конни надбягвания. Той обаче се използва по-често за организиране на официални срещи и паради.
