Грубо прасенце е сухоземно ракообразно от разреда на равноденствията. Въпреки че свързваме ракообразните предимно с морето и океана, като прасенцата най-често можем да намерим под камък в гората или в собствената си градина. Въпреки че изглежда като овално насекомо, оцветено в черно, кафяво или оранжево, структурата му е малко по-интересна.
Прасенцето се състои от броня, разделена на сегменти, които са покрити с възли. Освен това има сегментирани антени и очи, които се състоят от двадесет малки очи.
Най-често се занимаваме с черни, кафяви и оранжеви прасенца. Ако едно насекомо е силно заразено с вируси, то може да е синьо на цвят, но това е рядка гледка, тъй като болните прасенца не живеят много дълго.
В горната част на антените на прасенцата има рецептори, отговорни за миризмата. Благодарение на тях насекомите могат да намерят храна и най-охотно ядат гниещи растения.
Прасенцата се срещат по целия европейски континент и в Северна Америка. Най-често те могат да бъдат намерени на много слънчеви места, но на скривалища, например под камък или парче гниещо дърво.
Прасенцата са получени от морски ракообразни и все още притежават характеристики, които биха им позволили да оцелеят в солена вода.
При насекомите хитиновата черупка е покрита със специален восък, който задържа вода в тялото, но прасенцата нямат тази характеристика, така че избират влажни места. Те обаче са в състояние да получават вода от метаболитни отпадъци и от въздуха, поради което могат да се преместят за постоянно от морето на сушата.
Този вид ракообразни дори не трябва да се връща в морето за размножаване. Яйцата се сгъват в специална торбичка от тънък филм, която женската носи. Там малките се развиват и я оставят само като мънички версии на родителите си.
Бронята на прасенцето е неговият скелет, към който отвътре са прикрепени мускули. Тя е външната защита на мекото тяло и когато стане прекалено стегнато, прасенцата хвърлят половината от бронята си, на нейно място се появява нов втвърдяващ се слой, а след това същото се случва и с другата половина. Благодарение на това прасенцата не се застрашават и стават уязвими.
В момента прасенцата са изложени на риск, подобно на обикновеното агне, то може да се свие на обикновена топка.
От долната страна на гърба на тялото на прасенцето има щитове, които позволяват на тези същества да дишат. Това е една от най-оригиналните дихателни системи сред животните.