Нюрнберг почти от самото начало на въстанието Националсоциалистическа германска работническа партия (Немски Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei, съкратено NSDAP) беше един от ключовите градове на нарастващото нацистко движение. Точно като в бирените изби на Мюнхен заражда се нова престъпна идеология, така че в Нюрнберг и в по-широк план в целия регион Франкония е построена своеобразна нацистка крепост, където членовете на партията и всички свързани с нея могат да се срещат със стотици хиляди на годишни конгреси.
Самият избор на Нюрнберг за място на партийните конгреси не е случаен. Градът вече е вътре през Средновековието е един от ключовите центрове на Райха (Свещената Римска империя)където всички германски императори са пребивавали в продължение на много векове. Така че това беше идеално място за пропаганда – посетителите на Нюрнберг можеха да усетят предишното си величие и в същото време да усетят деградацията на своята нация след Първата световна война в сравнение с бившата мощ на средновековния Райх.
Свързват се и с Нюрнберг Нюрнбергските закони (на немски: Nürnberger Gesetze) от 1935 гкоето беше обявено на годишния конгрес на партията. Те уточняват подробно кой може да се нарече гражданин на Райха и определят правила за "защита" на чистотата на германската кръв. Съгласно новия закон беше забранено, inter alia, да смесени бракове на евреи и граждани на Райха. Тези закони позволяват законно лишаване от гражданство на евреи и цигани и последващото им потисничество през 1939-1945 г. За някои читатели може да е шокиращо, че някои от законите са моделирани по подобни решения, съществуващи в Съединените щати по отношение на чернокожите хора, които функционират дълго след края на Втората световна война…
Поражението на Германия във Втората световна война и напредването на съюзниците на запад означават за града, че скоро ще бъде изтрит от лицето на земята. Американските и британските войски не пощадиха гладните центрове, които недвусмислено бяха свързани с нацистката партия. Първите набези на Нюрнберг се извършват още през 1942 г., но главната буря удари града на 2 януари 1945г. Той беше съборен за една нощ 90% от средновековните сгради на историческия стар град. Това, което е забележително – в района в границите на бившите градски стени само 21 души загинахадокато в останалата част на града жертвите се изброяват в хиляди.
Как е възможно? От средновековието под града са прокопани многоетажни изби и тунели, които градските власти са използвали като убежища. В част от подземните помещения са скрити най-важните градски и немски произведения на изкуството, в т.ч регалии на властта на Свещената Римска империя и откраднатият олтар на Вит Щос от църквата Св. Мария в Краков.
Още: Подземни забележителности на Нюрнберг - бивши бирени изби, бункери, подземия и каземати
След войната, невредим Двореца на правосъдието, обсъждан от Международния военен трибунал и американските военни трибунали, които в т.нар Нюрнбергски процеси са осъдили някои от най-големите военни престъпници в света.
След войната старият град Нюрнберг е възстановен в съответствие с историческото оформление, но само част от фасадите и сградите са реконструирани.
Район за събиране на нацистката партия (на немски: Reichsparteitagsgelände)
Проведени са първите два конгреса на НСДАП в Нюрнберг 1927 и 1929 г, тоест докато все още съществува Ваймарска република и преди възхода на Адолф Хитлер към пълна власт. Мястото на срещата беше избрано паркова зона, наречена Aleja Leopolda (Luitpoldhain, в чест на владетеля на Бавария) в южните покрайнини на града.
В края на 20-те години на миналия век в парка започва изграждането на паметник с име Зала на честта (нем. Ehrenhalle), който трябваше да бъде почит към войниците, загинали през Първата световна война. Характерната сграда е била заобиколена от четиринадесет стълба, върху които е трябвало да гори огън. Въпреки че строителството на Залата на честта е завършено в 1930 г, година по-рано паметникът е използван по време на конгреса на нацистката партия честване на 16-те жертви на Мюнхенския преврат. Думата празник не е преувеличена, защото жертвоприношенията са били почитани почти с божествена почит, а по време на тържествата т.нар. Кървав банер (немски Blutfahne). Тази необичайна реликва, която придружава путчистите на 9 ноември 1923 г. в Мюнхен, е донесена от участник в тези събития Якоб Гримингер.
Паметникът на Залата на честта е практически непокътнат. Намира се от северната страна на Байернщрасе (Байернщрасе) и можем да го намерим под координатите 49.435488, 11.108269.
IN 1933 г Адолф Хитлер дойде на власт. Веднага беше решено Нюрнберг да стане седалище на годишните конгреси на партията и всички свързани с нея организации. За целта беше решено да се изгради нова ски писта в района на юг от Алея Леополда, в паркова зона около езерото Dutzendteich.
Околността на това малко езеро е била популярна зона за отдих още през XIX век. Тук работеше популярно кафене Кафе Wanner (унищожени по време на войната), и от 1876 г в северната част на езерото е имало отделни зони за къпане. Като част от подготовката за изграждането на комплекса за ски пистите беше решено атракциите за живеещите там да бъдат унищожени: обществените места за къпане бяха затворени, фенерът беше издигнат в 1906 г по повод Изложби на Кралство Бавария и зоологическата градина беше затворена.
Дизайн 11 хектара комплексът е поръчан на архитект Алберт Шпееркойто също беше предан политик на нацистката партия. Шпеер беше известен с преклонението си към старите форми и предпочитаният от него стил може да се нарече неокласически, което ясно се вижда в запазените предмети в Нюрнберг. Влиянието му върху Хитлер може да се докаже от факта, че W. 1937 г диктаторът му възложи да проектира цялостната реконструкция на Берлин, който след спечелването на войната трябваше да стане столица на света, наречен Германия.
Един от първите етапи на работата е превръщането на Леополд авеню в широкия площад, на който е кръстен площад Леополд (нем. Luitpoldarena). Срещу Залата на честта (нем. Ehrenhalle) е издигната Трибуна на честта (нем. Ehrentribüne). Между двете сгради имаше трасе от равномерно подредени гранитни плочи.
Дълго 150 метра трибуната беше предназначена само за най-важните членове на партията. В двата края на конструкцията бяха поставени орли, високи няколко метра. Сградата беше готова за първите конгреси на нацистката партия. Конструкцията е разрушена в края на 50-те години на миналия век и днес от нея не е останала следа.
От 1933 до 1938 г В новия комплекс се провеждаха годишни партийни конгреси, които се превърнаха в събитие, съпоставимо с днешните музикални или спортни събития. Стотици хиляди германци дойдоха в Нюрнберг дори няколко дни по-рано, за да посетят града, да пият бира и да ядат местни колбаси, произведени тук от Средновековието. Повечето от участниците в конгресите, а те бяха почти милион, нощуваха в къмпинг, разположен далеч на юг, от който почти нищо не е оцеляло. Условията не бяха от най-хигиеничните и удобни, но освен анонимни доноси за спътниците, никой не се оплака официално.
Всички конгреси имаха водеща тема. Например изходът в 1933 г се проведе под знамето на Победата и участниците отпразнуваха края на Ваймарската република, и 1937 г конгресът се проведе под знамето за намаляване на безработицата.
През 30-те години на миналия век се работи по разширяването на комплекса, но само част от сградите са завършени преди агресията срещу Полша. Избухването на войната прекъсва всички строителни работи.
Последният от конгресите под лозунга за мир трябваше да се проведе 1939 г, но той беше отменен в последния ден на август, ден преди атентата срещу страната ни…
Някои от сградите оцеляха след войната, но някои от тях бяха разрушени след 45 г.
Сгради на ски пистата
В допълнение към гореспоменатите Зала и Трибуна на честта, в района на спускане са построени още няколко сгради и конструкции, някои от които са описани в този раздел.
Конгресна зала (нем. Kongresshalle)
Величествената сграда трябваше да бъде основен символ на партито Конгресна зала (нем. Kongresshalle)където трябваше да се проведат всички конгреси на управляващата партия НСДАП.
Архитектът е отговорен за дизайна на сградата Лудвиг Ръфкойто умря в 1934 г; работата му е продължена от неговия син Франц. Според първоначалния план сградата трябваше да бъде огромна покрита зала под формата на подкова, заобиколена от комплекс с десетки стаи. По модел на Роман Колизеум сградата трябва да побере до 50 000 членове на партията и трябваше да бъде два пъти по-голям от оригинала си. Според проекта в центъра на залата трябваше да бъде издигната площадка, от която самият лидер да говори с активистите на партията.
Положен е крайъгълният камък за изграждането на Конгресната зала 1935 г. От 1937 г до избухването на войната на строителната площадка 1400 работници работеха непрекъснато. Не само самият проект беше амбициозен, но и неговото местоположение предизвика големи трудности. За строителна площадка е избрана влажна зона на северния бряг на езерото Dutzendteich. За да се осигури стабилност на сградата, основи, състоящи се от 20 000 тесни стълба. Самата база вече изразходва невъобразими ресурси.
Избухването на войната спря работата. До второто полувреме 1939 г беше възможно да се построи голяма част от корпуса на основната аудитория (без покрив) и прилежащите сгради. Готовата конструкция трябваше да бъде почти висока 70 метрано успя само да стигне до височината 39 метра.
След края на войната градските власти имат различни идеи за използване на недовършената сграда. Искаха например да го съборят, но имаше и идеи да се използва съществуващата част и да се построи търговски център! Никой не се съгласи на такава странна идея и днес сградата е най-големите запазени следи от архитектурата на Третия райх.
Някои от стаите са създадени Документационен център за митинги на нацистката партия (Немски Documentationszentrum Reichsparteitagsgelände) (описано по-долу) и Нюрнбергският симфоничен оркестър има седалище. Вътрешната зала, предназначена да служи като аудитория, беше оставена сама за себе си.
Във вътрешната зала можем да влезем през тесния път в източната част на сградата. Внимание! На място да внимаваме, туристически автобуси минават от време на време.
Цепелин поле (немски Zeppelinfeld)
Източно от езерото Dutzendteich има гигантско езеро Цепелин поле (немски Zeppelinfeld)която получи името си в 1909 г в чест на кацащия на него дирижабъл. В този район през 20-те години на миналия век властите в Нюрнберг създават парк за отдих, част от който е общинския стадион, който съществува и до днес.
След идването на властта на нацистката партия се създава почти квадратна зона, където по време на конвенциите на 1933 и 1934 г имаше паради на партийци. Днес тази местност се нарича полето на Цепелин. По време на конгресите пред Хитлер също дефилираха Войници на Вермахта и членове на младежката трудова служба (на немски: Reichsarbeitsdienst).
В годините 1935-1937 от северната страна на площада е построена дълга и почти дълга 360 метра трибуна (на немски: Zeppelinhaupttribüne); в центъра на който имаше платформа, от която говореше командирът. На върха имаше огромна свастика. Трибуната, проектирана от Шпеер, е по модел пергамонският олтар, известен още като Големия олтар на Зевс, чиято реконструкция може да се види в музея на Пергам на Музейния остров в Берлин.
Отделеното поле на Цепелин имаше правоъгълна форма с размери 312 на 285 метра. Почти може да е там в един момент 200 хиляди души. От другите три страни полето беше заобиколено от по-малки трибуни, от които до днес са оцелели само основите,
По време на конгреса в 1937 г шоуто се обади катедралата на светлината, по време на кое 150 фара заобикалящата местността сияеше със силен лъч нагоре.
20 април 1945г Американските войски превземат града от нацистките сили. Два дни по-късно на Цепелин Филд имаше тържествен парад за завоевание, по време на който петима американски войници получиха Медал на честта, тоест най-високото военно отличие в Съединените щати. След церемонията беше взривена огромна свастика, което беше символична демонстрация пред света, че ерата на Третия райх е към своя край.
Главната трибуна и площадният площад са оцелели от войната и са използвани от разположените американски войски, вкл. като терен за американски футбол. От двете страни на трибуната имаше колонада, която беше демонтирана само в нея 1967 г от съображения за сигурност. След известно време са разрушени и две кули в двата края на конструкцията.
Можем свободно да влезем в запазената част на щанда и да четем описателните табла на английски език. Можем да стигнем до обекта, например, като се разходим около езерото Dutzendteich от изток.
Днес районът се използва като състезателна писта.
Градски стадион (нем. Städtisches Stadion)
Стадионът на клуба от Бундеслигата стои доста близо до Цепелин Филд 1. ФК Нюрнберг. Сградата е открита в 1928 г и първоначално се наричаше просто Градски стадион (нем. Städtisches Stadion).
От 1933 г съоръжението е домакин на срещи на немската младеж Хитлерюгенд и спортни представления.
През 70-те години на миналия век започва реконструкцията на стадиона, като през следващите години той е модернизиран няколко пъти. Днес сградата не прилича на първата си версия от 30-те години на миналия век и има име Макс-Морлок-Стадион. Това е почит към Макс Морлок, който прекара по-голямата част от кариерата си като футболист в местния 1. ФК Нюрнберг.
Wielka Droga (нем. Große Straße, Grosse Strasse)
Почти широк четиридесет метра и дължина около два километра пътят трябваше да бъде мястото на главния военен парад на Вермахта.
Маршрутът върви право към замъка Нюрнберг, който трябваше да символизира връзката на бившия велик Първи райх с обновения Трети райх.
Пътят съществува и днес и там се провеждат различни събития. През 2022 г. част от трасето подлежи на ремонт.
Германски стадион (на немски: Deutsches Stadion)
От източната страна на Големия път се предвиждаше строителство най-големият стадион в светакойто според предположенията е трябвало да побере ок 400 000 зрители! Предметът трябваше да бъде оформен като подкова от о. дълъг около 800 метра и широк 450 метра. Самият проект се смята за един от най-добрите примери за нацистка мегаломания.
Строителството официално започна 9 юли 1937гно до избухването на войната са изкопани само основите и дълбока дупка. След войната ямата е наводнена, от която т.нар Сребърно езеро (нем. Silbersee).
Внимание! След войната водоемът е използван като своеобразно сметище, в което се изсипват всякакви отпадъци; при никакви обстоятелства не трябва да влизаме и да докосваме водата!
Леополд Хол (нем. Luitpoldhalle)
Леополд Хол (нем. Luitpoldhalle) е създадена в 1906 г с оглед на Изложба на Кралство Бавария в стила Арт Нуво, който беше популярен по това време. Изложбата се проведе в Нюрнберг по повод 100 години от включването на града в границите на Кралство Бавария. Вътре бяха представени машини и друго промишлено оборудване.
Оригиналната сграда беше дълга над върха 180 метра и зала с ширина 50 метрачийто интериор приличаше на типична мюнхенска бирария. През следващите години в зала Леополд се организират различни събития и събития.
IN 1933 г започна замяната на бившата изложбена зала за конгресите на НСДАП. Алберт Шпеер е отговорен за дизайна на промените, а първият конгрес в сградата се провежда година след началото на работата. След реконструкцията дори можеше да бъде вътре наведнъж 16 000 души.
IN 1935 г влизането в сила беше обявено в зала Леополд Нюрнбергски закони.
Сградата е напълно разрушена при един от първите набези на града през нощта на 28 на 29 август 1942г. От оригиналната зала до днес са оцелели само стълбите, водещи към сградата.
Разходка из бившите ски писти
И до днес не са оцелели много от оригиналните сгради, но бившият комплекс за спускане все още е най-голямата част от оцелялата нацистка архитектура. Помещенията на Конгресната зала бяха отворени Документационен център за митинги на нацистката партияЗа което написахме няколко думи в един от следващите раздели.
Три сгради са в добро състояние:
- недовършена обвивка Конгресна зала,
- запазен в първоначалния си вид Зала на героите,
- Трибуна при Площад Цепелинчаст от която е демонтирана след войната.
При останалите сгради са запазени буквално единични фрагменти/камъни.
В целия район има информационни табла на английски език, описващи сградите и районите, покрай които минахме, както и показващи местоположението ни.
Отнема около два до три часа за спокойна разходка през целия склон и за да видите всички останки (без да включва посещение в Центъра за документи). Ако искаме да избегнем северната част и Залата на героите, около час и половина би трябвало да са достатъчни.
Как да стигна до конгресната зона? (актуализирано септември 2022 г.)
Най-лесният начин да стигнете до района на Hala Kongresowa е да използвате трамвай номер 8който тръгва от централната гара (спирка Nürnberg Hbf). Слизаме на автобусната спирка Doku-Zentrum. Времето за пътуване от гарата е прибл 12 минути. Билетът може да бъде закупен на автомата на автобусната спирка.
Основанията на конвенцията днес
След войната градските власти решават да възстановят езерото Dutzendteich и околността на жителите. Днес това е едно от любимите места за почивка сред местните жители. На място можем да наемем лодка и да плуваме в езерото, да се разхождаме или да бягаме наоколо или да отидем в някое от кафенетата. Понякога е трудно да се повярва, че преди по-малко от 100 години тук се е състояла една от най-нечовешките политически формации, познати на света…
Цената за наемане на лодка (актуализация май 2022 г.):
- 30 минути за 2 човека - 8 евро
- 30 минути за 3 човека - 10 евро
- 30 минути за 4 човека - 12 евро
- час за 2 човека - 12 евро
- час за 3 човека - 14 евро
- час за 4 човека - 16 евро
Наем на SUP (Stand Up Paddling) дъска за час - 12 €
Център за документи на конгресната зона на NSDAP
IN 2001 г, в стаи в недовършена сграда Конгресна залаотворен Център за документи за конгресните зони на нацистката партия (на немски: Dokumentationszentrum Reichsparteitagsgelände). Музеят представя: историята на нацистката партия, Нюрнбергските конвенции и престъпленията срещу човечеството.
Вътре ще намерите 19 тематични изложби, които представят, между другото:
- начина, по който Адолф Хитлер дойде на власт, неговата история и началото на партията,
- историята на Мюнхенския преврат,
- историята и архитектурата на ски пистите в Нюрнберг,
- снимки на Нюрнберг преди и по време на митингите, които показват между другото весели германци, които посещават града и пият бира,
- историята на Нюрнбергските закони, потисничеството на хора от други раси и религии,
- края на нацистката партия и последвалите Нюрнбергски процеси.
Уникалната стойност на музея са снимки и мултимедийни планове на ски пистите, където можем да разгледаме комплекса от годините 1933-1938.
В края на обиколката ще излезем на площадката за наблюдение над открития интериор на Аудитория на Конгресната зала.
Описанията в музея са само на немски, но за влизане ние ще получим аудио гид на полски без допълнително заплащане. Ще похарчим прибл два часастига да решим да изслушаме всички описания.
Музеят е труден. Посетителите от Полша често могат да изпитват гняв или тъга, а някои от изложбите може да са трудни за слушане в тяхната цялост. Цялото е представено обективно, въпреки че очевидно голяма част от изложбата представя германския възглед за нацисткия терор срещу собствените си граждани, който трябваше да повлияе на липсата на реална съпротива на част от германското общество.
Практическа информация (актуализирана август 2022 г.)
Входът на изложбената площ се намира в североизточния ъгъл на сградата Конгресна зала на адреса Байернщрасе 110 (Байернщрасе 110).
Цени за вход:
- Възрастни - 6 €;
- Деца и студенти - 1.50 €.
Цената включва аудиогид на полски език.
Работно време:
- Понеделник - Петък - 9:00 ч. до 18:00 ч.;
- събота - неделя - 10:00 до 18:00 часа;
- Последен прием в 17:00 ч.
Нюрнбергски процеси, Двореца на правосъдието (немски Justizpalast) и стая номер 600
След войната съюзниците избират Нюрнберг за място, където той трябва да се срещне Международен военен трибунал и където трябваше да се проведат другите странични изпитания (т.нар. Нюрнбергски процеси). Това беше в известен смисъл символично послание към привържениците на Хитлер, скрито в обществото – на мястото, където се провеждат конгресите, ще свършат най-важните фигури на свалено правителство.
Седалището на трибунала е избрано западно от историческия стар град Двореца на правосъдието (нем. Justizpalast)която не пострада от въздушните набези на съюзниците. Съдебният комплекс е построен в 1909-1916 и в допълнение към безбройните „повърхностни“ стаи, той имаше и многоклетъчен затвор, където затворници и някои свидетели бяха държани по време на съдебните процеси.
Проведени са съдебни процеси и разпити в стая номер 600, което можем да разгледаме, стига да не се провежда случай в даден ден.
Основният процес имаше за цел да съди най-важните военнопрестъпници и техните съдружници. Трибуналът включва прокурори от четири държави, които създават Международния военен трибунал: Франция, САЩ, Великобритания и Русия. По време на процеса руските прокурори се опитаха да припишат престъпленията в Катин на германската страна, но фалшификатът беше твърде очевиден и заключението беше напълно пропуснато.
Съдът заседава оттогава От 20 ноември 1945 г. до 1 октомври 1946 г. На 12 души бяха осъдени на смъртдесет от които бяха обесени 16 октомври 1946г. Херман Гьоринг се е самоубил преди изпълнение на присъдата, и Мартин Борман е осъден задочно, въпреки че вече е мъртъв по време на процеса, но съюзниците в 1946 г все още го търсят жив. Още няколко души бяха осъдени на затвор, в т.ч Алберт Шпеер, архитектът, отговарящ за комплекса на ски зоната.
След като основният процес приключи, той започна 12 странични процеса (т.нар. Нюрнбергски процес) пред американски военни трибунали, които продължиха до 1949 г. В техния курс поотделно бяха съдени лекари, служители на фирми, поддържащи военната машина, и адвокати. И тук много хора бяха осъдени на смърт чрез обесване и на доживотен затвор.
IN През 50-те години на миналия век климатът в Германия се промени. И докато някои смъртни присъди бяха изпълнени ефективно малко след произнасянето на присъдата, някои дълги присъди бяха значително съкратени през следващите години - в някои случаи дори от доживотен затвор на 10 години. Има и случаи на замяна на смъртното наказание с 10 и 15 години затвор.
Разглеждане на Двореца на правосъдието – Мемориал на Нюрнбергския процес
На третия етаж на Двореца на правосъдието е създадена специална изложба, посветена на Нюрнбергските процеси - Мемориум на Нюрнбергските процеси (немски Memorium Nürnberger Prozesse). По-голямата част от изложбата описва годините 1945-1949, но също и началото на Адолф Хитлер и неговата партия, времената на войната и периода след края на изпитанията.
Освен текстови материали, изложбата включва и някои артефакти от самите процеси, в т.ч оригиналните пейки или сандъка, в който се съхраняват доказателствата.
Описанията на място са само на немски, но на входа ще получим безплатен аудиогид на полски език. Най-добре е да планирате около два часа за вашето посещение; дължината на материала на полски е впечатляваща.
Изпитанията все още се провеждат в стая 600, но ако е безплатно ще можем да го разгледаме и него. Дори и стаята да е заета, можем да я разгледаме от нивото на изложбата през някой от малките прозорци. От прозорците ще можем да разгледаме и останките от затвора и бившия разходен двор.
Практическа информация (актуализирана август 2022 г.)
Цени за вход:
- Възрастни - 6 €;
- Деца и юноши - 1,50 €.
След заплащане на 3 € ще получим дневен билет, който можем да използваме и в други музеи, управлявани от града.
В събота от 14:00 ч. има обиколки с екскурзовод на английски език срещу допълнително заплащане от 3 евро.
Дни и часове на прием:
- Изложбата в Двореца на правосъдието е отворена всеки ден освен вторник.
- Летен сезон (от 1 април до 31 октомври):
- делнични дни - от 9:00 до 18:00 часа;
- почивни дни - от 10:00 до 18:00 часа;
- През останалите месеци изложбата е отворена от 10:00 до 18:00 часа.
шофиране:
Можем да стигнем до Двореца на правосъдието с метро линия U1. Слизаме на гарата Bärenschanzeоткъдето ни остават още няколкостотин метра.
