Мавзолей на Август (собственост на Маузолео Ди Аугусто) в Рим, това е един от най-важните спомени от времето на августинците, т.е. периода, когато силата на Вечният град упражняван Октавиан Август. Гробницата е построена като място за погребение на владетеля и членовете на семейството му.
Паметникът, който все още впечатлява с размерите си, е оцелял до наши дни в много пресечен вид. IN 2022 г, след дългогодишен ремонт, съоръжението отново е на разположение на туристите.
Мавзолеят на Август в древността
Мавзолеят на Август е издигнат в 28 г. пр. н. е. от консула Гай Юлий Цезар Октавиан, по късно първият император на Рим Октавиан Август. Това беше един от първите големи строителни проекти, извършени от този владетел, който се наричаше така той намери Рим, направен от тухли, и щеше да го остави в мрамор. Монументален мавзолей по време на построяването му е най-голямата гробница в целия римски свят и остана така до края на империята. Дори не го надмина Мавзолеят на Адриан (сегашният замък на Св. Анджело), който в най-добрия случай се равнява на него по величие.
Гробницата стоеше на северната граница на Марсовото поле, в свещена зона между ул. Чрез Фламина (модерно Виа дел Корсо) и бреговете на Тибър. Единственият вход беше от южната страна с лице към Campus Martius.
Много членове са погребани в мавзолея Юлио-Клавдиева династия. Първият вероятно е бил любимият племенник на императора Марк Клавдий Марцел умря в 23 г. пр. н. е. Следващите бяха: Маркъс Агрипа (известен от споменаването в Пантеона), Друз Старши и внуци на Октавиан Гай Цезар иЛуций Цезар.
IN 14 години самият император е погребан в мавзолея. Сградата носеше това заглавие Августеум, официалното място за неговото поклонение. След Август в гробницата почивали: Друз Млади, съпруга Ливия, Тиберий (римски император, наследник на Октавиан), Агрипина-старата, Клавдий Нерон и Друз (братя на император Калигула), Калигула (римски император), Клавдий (римски император) и Попея Сабина. Починалият в 98 години император Нерва (вече не принадлежи към династията на Юлианите), въпреки че има индикации, че е било в началото 3 век пепелта също беше поставена в гробницата Юлия Домна, съпругата на императора Септимий Север.
Архитектура
Днес не можем да кажем със сигурност как е изглеждал Мавзолеят на Август в разцвета си. Сградата е построена по кръгъл план с диаметър ок 87-89 м. Ядрото на сградата е изградено от бетон и вулканичен туф, а стените са украсени с травертин (бял варовик), който не е оцелял до наши дни. В самия център на мавзолея той е бил приблизително висок 44 м стълб с основната гробна камера вътре. В него най-вероятно е почивал Октавиан Август, а може би и не само той – да припомним, че в Древен Рим телата на починалите са изгаряни, а в гробниците са били съхранявани само украсени урни с пепел.
Основната камера е била заобиколена от друго гробно помещение под формата на кръгла амбулатория с три ниши. Гробницата е била заобиколена от последователни кръгли коридори със стени, облицовани с травертин. Цялото нещо беше рамкирано от стена с дебелина 25 мпрез който имаше коридор, водещ от входа към първата от кръговите линейки. Отвън мавзолеят е заобиколен от висока кула 12 м външна стена покрита с травертин. Общо структурата се състоеше от пет пръстена от стени, обграждащи централен стълб.
По-голямата загадка е външният вид на горната, незапазена част на сградата. От записките на Св. 7 пр. н. е. античен географ Страбон знаем, че горната част на мавзолея е била под формата на масивна могила, покрита с дървета, на върха на която е била бронзова статуя на първия император. Могилата е трябвало да бъде покрита с бялокаменна основа, т. е. частично запазена до наши дни конструкция. Въпреки че Страбон представя могилата като еднородна могила, историците са склонни да твърдят, че покритият с дървета насип е заобикалял кръглата надстройка, която не съществува днес.
Съществуват различни хипотези, обясняващи избора на една или друга форма на мавзолея. Най-простото обяснение е, че е моделиран етруски могили (тумул). Други теории са, че е имало могила споменете за гробници, издигнати в елинистическа Азия. Може би дори моделът е бил неговата незапазена гробница Александър Велики в Александрия (за съжаление не е оцеляло нито едно изображение от него до нашето време).
Възможно е също така Август да е наредил да се издигне сграда, отнасяща се до могилите на троянските князе. Това се дължи на факта, че императорът изгражда основополагащия мит на семейството си като потомци на бежанци от Троя. Проблемът обаче е в хронологията, в края на краищата, по време на построяването на мавзолея, Октавиан е бил "само" консул и Върджил той едва започваше да пише, което щеше да продължи много години Енеиди. Може би обаче още тогава бъдещият император е знаел какво точно наследство ще остави след себе си?
Заслужава да се спомене също, че входът на мавзолея на Август е фланкиран от два обелиска от червен гранит. Те са оцелели до наши дни, но днес се срещат и на други места в Рим - едното стои до базиликата Св. Площад Quirinale (собственост на Piazza del Quirinale). След смъртта на Август от двете страни на входа са окачени бронзови плочи с най-големите му постижения, които самият император поставя в автобиографията си Делата на божествения Август (лат. Res Gestae Divi Augusti).
Чрез посещение Капитолийски музей, или по-точно Tabularium, не пропускайте една от запазените погребални урни, намиращи се преди в мавзолея. Принадлежеше на Агрипина-старата, майката на Калигула, а през Средновековието е била използвана като мярка за царевица.
По-нататъшна история на мавзолея на Август
Съдбата на мавзолея след падането на римския свят е бурна. Вероятно са били ограбени за първи път 5 веккогато готските племена нахлуват в града. IN XII век правата върху земята са поети от семейство Колона, чиито представители превръщат бившата гробница в укрепена крепост, която е тяхното седалище. Крепостта обаче не е съществувала дълго - вероятно вече е съществувала 1241 г той е разрушен от армията на папата Григорий IX. През следващите векове разрушената сграда е била използвана като кариера, от която е събиран ценен травертин. През това време цялата местност била обрасла и приличала повече на дива градина, отколкото на гробницата на първия римски император.
IN 1354 г тялото е изгорено в мавзолея Коли ди Риенцо, лидерът на Народната революция в Рим, който се нарича последният трибун на римския народ. IN XVI век правата на строеж са закупени от семейството, живеещо в квартала Содерини. На върха на бившия мавзолей те създадоха великолепни градини, а в стаите под тях държаха колекция от древни скулптури.
половината Осемнадесети век предметът попаднал в ръцете на португалски аристократ. Това го превърна в амфитеатър, в който беше организиран шоута за борба с бикове. През следващия век правата върху сградата са поети от църковната държава и там се създава театър. От 1907 до 1936 г на базата на мавзолея е построена концертна зала, известна в цяла Европа, т.нар Аугустеокойто би могъл да побере 3500 зрители.
IN 1936 г започна голяма реконструкция на цялата площ, с цел да се обособи монументален площад Пиаца Аугусто Императоре. Централната му точка трябваше да бъде древен мавзолей, заобиколен от модерни сгради. Едно от ключовите предположения на реконструкцията е гробницата да бъде възстановена в античния й вид – за целта са разрушени почти всички средновековни и съвременни елементи, включително железният покрив на концертната зала. Вероятно всички тези усилия са били положени с една цел - основателят на фашисткото движение трябвало да почива в бившия мавзолей на Август след смъртта му Бенито Мусолини (който се смяташе за новия император).
Посещение на Мавзолея на Август
На площада ще открием Мавзолея на Август Пиаца Аугусто Императоре. Паметникът е разположен под нивото на улицата, на първоначалната си височина. Доскоро разрушената гробница на Октавиан Август беше занемарена, имаше опасност да се срути и всеки можеше да се изкачи по нея. IN 2016 г стартира продължил няколко години проект за реновиране на паметника и превръщането му в туристическа атракция. Работите приключиха през първото полувреме 2022 г и днес Мавзолеят на Август е отворен за посетители.
Актуална информация относно правилата за посещение, часовете за вход и цените на билетите можете да намерите на тази страница.
Библиография
- Аманда Кларидж:Рим. Оксфорд: Oxford University Press.