Построен е върху скала, стърчаща от морето Monemwasia (на гръцки: Μονεμβασία) е един от най-красивите градове на гръцкия Пелопонес, а местоположението му веднага предизвиква асоциации с известния Гибралтар.
В миналото Монемвасия е била важно пристанище и процъфтяващ търговски център, а днес прилича на открит музей на архитектурата. Тухлени къщи, покрити с червени плочки, тесни проходи, византийски църкви или техните руини, страхотни гледки - всичко това е преплетено с множество таверни, ресторанти и магазини. Ако посещавате южната част на Пелопонес, би било грях да не дойдете тук!
Кратка история на града
От безопасно убежище до най-важното средновековно пристанище на Пелопонес
Когато търсим началото на града, трябва да се върнем към VI веккогато Балканският полуостров започва да населява северните славянски народи. Нашествениците се заселват по целия Балкан, като заемат най-плодородните земеделски земи и принуждават местните жители да бягат към укрепени градове и труднодостъпни места.
СНИМКИ: 1. Църква Света София; 2. Разходка из Горния град;
Заплахата стигна и до гърка Лакония, което кара жителите му да решат да построят безопасна крепост. Избраното място беше висока скала, разположена близо до брега, издигаща се от морето, която беше свързана с полуостров Пелопонез само чрез тесен път. Тази скала има Дължина 1,5 км, да се 500 м ширина и е приблизително висок 200 м. На върха му е създадено първото селище.
СНИМКИ: Монемвасия (Пелопонес) - докато се разхождате из Долния град
Monemwasia от основаването си датира на 583 или 584, да се 1460 г (с кратки почивки), той е бил част от Византийската империя. През вековете градът се развива от малко селище в едно от най-важните пристанища и търговски центрове на Източната Римска империя, което е повлияно основно от местоположението му между Изтока и Запада. Динамичното развитие започна X веки в XIII век император Андроник II Палеолог е предоставил на гражданите широки търговски привилегии. През този период е разширена най-важната от църквите в града, известна днес под името Света София.
СНИМКИ: 1. Изглед към Монемвас; 2. Докато се разхождате из Долния град;
Монемвасия беше известна със своята търговия сладко подсилено вино Малмзи, както и зехтин, коприна или естествена червена боя, наречена kermes. Жителите му работеха предимно по професии, свързани с морската търговия. При посещение на града най-лесно беше да попаднете на търговци, моряци, дърводелци, собственици на кораби и…пирати. Освен тях високо положение имали и занаятчии, произвеждащи съдове и каменоделци, които строили къщи. В златните времена дори Монемвасия е била обитавана 60 000 души!
СНИМКИ: 1. и 2. Разходка из града; 3. Археологически музей;
Укрепен град във византийски стил
И днес най-голямата гордост на града е сложната му укрепителна система. Монемвасия е основана в духа на византийските градове-замъци и се състои от три линии на отбрана. В най-високата точка на скалата (нареч акропол) постоянна цитадела под формата на квадратна крепост с кули във всеки ъгъл, която е била последната отбранителна точка.
Тя се простираше точно под него Горен град, също укрепен и защитен от стръмни скали, където са се помещавали най-важните обществени и религиозни съоръжения. Долу, на склона на скалата, ограден от три страни със стени, беше Долен град. И двете части са били разделени със стена, а преминаването между тях е било възможно само през монументалната порта, в която е бил разположен гарнизонът.
СНИМКИ: 1. Monemwasia; 2. Разходка из Горния град;
Това беше традиционната система на византийските градове, която можем да наблюдаваме и в Мистра и Солун. Ако нашествениците искаха да завладеят Монемвасия, те първо трябваше да пробият стените на Долния град, след това да пробият до Горния град, разположен на скалата, и накрая да превземат цитаделата.
За уменията на инженерите и архитектите от онова време най-добре свидетелства фактът, че жителите успяват успешно да отблъснат арабските нашествия и нормандското нашествие в 1147 г.
Появата на видимите днес укрепления е резултат от реконструкцията, извършена по-късно от венецианците, които използват първоначалния маршрут на стените и ги укрепват допълнително, адаптирайки се към новите предизвикателства, т.е. използването на артилерия и отбрана срещу нея.
Име и вино
Името Монемвасия произлиза от две гръцки думи, пари и емвазиякоето когато се комбинира би могло да се преведе като единичен проход. Това се дължеше на факта, че имаше само един проход към града, водещ по тесния път.
В наши дни до острова води обикновен мост, но чак до края XIX век на негово място се издигаше четиринадесет сводеста конструкция с дървен подвижен мост в средата, който можеше да се повдига при опасност. Достъпът до прелеза беше допълнително защитен от наблюдателни кули (които вече не съществуват) в двата края на прелеза.
Венецианците, от друга страна, са използвали италианското име Малвазиякоето може да е познато на любителите на виното. Именно от това популярният сорт грозде носи името си малвазиякойто се култивира в различни райони на Средиземноморието (и не само). В миналото Монемвасия е бил един от основните центрове на търговия с този алкохол.
Модерни времена
След падането на Византия Монемвасия е под властта на венецианците (лат 1460-1540 и 1690-1715) или османците (1540-1690 и 1715-1821). По време на управлението на последния исторически църкви и някои обществени сгради са превърнати в джамии. Новите управители разширяват и съществуващите укрепления, като ги укрепват и добавят към тях бастиони.
Дори след смяната на властта Монемвасия не престава да бъде важен търговски център и като се имат предвид извършените по това време строителни проекти, дори може да се счита, че тя процъфтява. Само през второто полувреме Осемнадесети век, по време на Руско-турските войни, градът изпада в икономически упадък. В крайна сметка 23 юли 1821г тя е освободена и включена в новосъздадената гръцка държава.
Монемвасия: забележителности и практическа информация
Съвременната Монемвасия е типичен туристически град. За съжаление историческите сгради са оцелели само в Долния град, където днес има ресторанти, магазини и хотели в очарователни сгради.
СНИМКИ: Една от църквите - Monemwasia
Долният град не е от най-големите, но бихме могли да го наречем без преувеличение открит музей. Струва си да се разхождате из различни странични улички, където можем да открием останки от византийски църкви и други паметници.
СНИМКИ: Monemwasia - на път за Горния град
В Горния град са оцелели буквално единични обекти, а останалите наподобяват типичен археологически обект – посетителите могат да намерят основно основи и руини. Въпреки това си струва да се качим горе, където освен обновената монументална порта и църквата Хага София ни очакват прекрасни гледки.
Подобна е ситуацията и с цитаделата, от която са оцелели само останки. Те със сигурност ще бъдат истинско удоволствие за ентусиастите на стари укрепления, но други може да изпитат леко разочарование. Още повече, че кварталът на цитаделата не предлага невероятни гледки, които биха могли да ни компенсират за разходка.
Най-добре е да планирате от няколко часа до максимум половин ден (ако и ние смятаме да седнем в някоя от механите и да си починем).
Ако идваме с кола, има два варианта за паркиране, от които да избирате. Някои хора спират отстрани на пътя, водещ към главната градска порта. Можем да паркираме и на паркингите от лявата или дясната страна на моста, откъдето ще чакаме наоколо 20 минути пеша. На моста ни беше по-удобно да паркираме, така че не трябваше да се притесняваме за евентуално блокиране и проблем с напускането.
Можем да влезем в града през една от двете порти. Най-удобно е да вървите по пътя и да влезете през главната порта. Като алтернатива можем да следваме пешеходната пътека, водеща към горната порта. Вариант номер две ще ни осигури по-добри гледки и така или иначе ще видим главната порта при излизане от града.
Монемвасия: атракции, паметници, интересни места
Долен град
Долният град (Като Полис) е бил търговският център на Монемвасия. Именно тук са били разположени занаятчийски работилници, дюкяни и къщи на търговци и моряци. Районът беше изпълнен и с религиозни центрове. От източници знаем, че е имало поне един в долната част на града 27 християнски молитвени места: църкви, монашески католици, параклиси и семейни църкви. Само някои от тях са оцелели до нашето време, включително някои в състояние на разруха …
Докато разглеждаме калдъръмените улички, се натъкваме на примери за архитектура от различни периоди. Въпреки това, много малко от оригиналните византийски сгради са оцелели. Повечето от сградите са от османско и венецианско време, въпреки че са издигнати върху основите на съществуващи средновековни структури. Днес в историческите къщи има таверни, магазини и места за настаняване. Някои от ресторантите имат хубави тераси на покрива, където можем да се насладим както на храната, така и на прекрасните гледки. Всичко това се допълва от очарователни площади с дървета (например маслинови дървета).
Долният град не заема много голяма площ и си струва да го обиколите без по-голям план.
Археологически музей
Малко Археологически музей (на гръцки: Αρχαιολογική Συλλογή Μονεμβασιά) намира се в историческа сграда През шестнадесети век сградата на бившата джамия, стояща на централния площад в долната част на града. Въпреки че съоръжението не се различава по размер и лесно можем да го посетим за максимум 20-30 минутиопределено си заслужава да се види.
Гордостта на колекцията са декоративни скулптурни елементи, запазени от паметниците на Долния и Горния град. Следното заслужават специално внимание: Темплон от 11-ти век (в архитектурата родоначалник на иконостаса) намерен в една от църквите на Долния град и Мраморна рамка на вратата от 12-ти век от вратата, взета от Света София.
Освен тях посетителите очакват: исторически кладенец, издълбан хералдически герб на Венецианската република, мраморни плочи, чинии и друг порцелан, както и описателни табла, представящи историята на града.
Площад и църквата Елкоменос Христос
Освен Археологическия музей на централния площад на Долния град ще видим и отделна камбанария, оръдие, поставено в центъра и Църквата Елкоменос Христос (полски на Христос във вериги).
Първият храм на това място вероятно е построен през първите векове след основаването на града, но видимата днес сграда получава днешната си форма едва при края на 17 веккогато са добавени купол и нартекс (покрит предверие).
Най-известният паметник на храма е иконата, изобразяваща Разпятието на Христос с втората половина на XIV век.
IN ноември 1979 г това средновековно произведение на изкуството е станало жертва на крадци. За щастие иконата беше възстановена на следващата година, но нататък За 31 години се озовава във Византийския музей в Атина. Само в 2011 г успя да я върне в Монемвасия.
Портело (Морска порта) и малък плаж
Приблизително на височината на главния градски площад се намира южната порта (нареч Портело). Подминавайки го, стигаме до малка територия, която някога е функционирала като пристанище, което днес се използва от туристите като плаж.
Източната част на отбранителната стена
Ако искате да опознаете по-добре отбранителните укрепления на Монемвасия, струва си да отидете до източната граница на Долния град, където ще видим реставриран фрагмент от отбранителната стена (и дори можем да ходим по него).
фар
След като напуснем града, можем да преминем през източната порта към реставрирания фар от края на 19 веквътре в който има малък музей.
Параклис на светите апостоли
Едно от най-необичайните места за молитва в Монемвасия е параклисът на Светите апостоли, изсечен в скалата. Има формата на малък скит, вътре в който са запазени фрагменти от поствизантийски стенописи.
За да стигнем до параклиса, трябва да завием надясно от пътеката, водеща от Долния към Горния град. Ако искате да влезете вътре, ще трябва да се изкачите на скалата, но не би трябвало да е голям проблем.
Горен град
Горната част на града е пълна противоположност на долната. Въпреки че все още е в XVII век тук имаше дори 500 домакинства, това оцелели са само руини, напомнящи за древни археологически обекти. През византийския период Горният град е бил окупиран от владетели и аристократи. След венецианското владичество районът губи значението си и по турско време в него могат да се заселват само представители на османските власти и турски сановници.
Извита пътека ще ни отведе до Горния град, до който ще стигнем, като завием при камбанарията.
Дори и да не се интересуваме изцяло от руините, все пак си струва да се качим горе и да ни чакат ще има страхотни гледки към Долния град. Там обаче няма да намерим кръчми или други туристически обекти.
Монументален комплекс от порти
Проходът между Долния и Горния град е бил защитаван от монументална порта, която през вековете е била стратегическа отбранителна точка. Портиерът беше двуетажен комплекс, състоящ се от група помещения, използвани от гарнизона, останали в услуга на градския администратор.
От бележките От 17 век Турски пътешественик Евлий Челеби знаем, че по време на посещението му стаите на портата са били използвани като място за почивка и клуб на армията.
Портата е реставрирана и можем свободно да надникваме в вече празните стаи, където са поставени описателни табла.
Църквата Света София
Стои на ръба на стръмна скала църквата Света София (Божията мъдрост), наречена първоначално Панагия Одигитрия, е най-важната от византийските религиозни сгради. Според традицията е издигната от кралската династия в XII век. През вековете сградата е била променяна няколко пъти, като в нея е извършена първата голяма реконструкция XIII век.
По османско време храмът е превърнат в джамия (към южната стена е добавен михраб, т.е. молитвена ниша). Последната голяма реконструкция е извършена в XVII веккогато към западната страна е добавена двуетажна конструкция.
През миналия век храмът е реновиран и е в доста добро състояние. Вътре вниманието е привлечено от характерен купол и останки от стенна украса.
Цистерни, османски мавзолей и други съоръжения
Разглеждайки останките от Горния град, се натъкваме на различни структури - руини от къщи (които са били на две или три нива), свободно стоящи стълби или останки от други обществени сгради.
Три исторически цистерни са запазени в доста добро състояние, без които градът не би могъл да функционира, тъй като Монемвасия не е имала естествен водоизточник.
Османският мавзолей, построен по време на първото турско владичество (лятото 1540-1690). Куполната структура е отличителен пример за османска архитектура, както и руините на двуетажните арабски бани (известни като хамам).
По време на разходката си струва да потърсите и останки от църкви от византийско време.
Цитаделата
Цитаделата е построена на най-високата точка на скалата и действаше като последно място за отбрана. Структурата е византийска крепост, построена на квадратен план с четири кули на всеки ъгъл. От североизточния край на цитаделата дълга стена завършваше с кръгла кула.
Стените на сградата са оцелели до наши дни. Ще стигнем до него след прибл 15 минути започва от портата, разделяща горния и долния град.
За съжаление, околността на цитаделата не е най-добрата гледна точка - ще можем да разгледаме руините на сгради отдолу, но околността вече не се вижда.
В близост до крепостта все още Св. XVI век на северния склон на скалата е имало вход, позволяващ достъп до Горния град. Просто вътре 1564 г Рицарите на Малтийския орден се опитаха да влязат в града, но бяха отблъснати. След това събитие османците решават да зазидат прохода и да издигнат т.нар Червената стена (Mura Rossa)който получи името си заради червения хоросан, използван при изграждането му.
