флаг
НАТО е съкращение от Организацията на Северноатлантическия договор, тоест Организацията на Северноатлантическия договор. Организацията е известна още като Северноатлантическият алианс или Северноатлантическият пакт. Това е военен договор, сключен на 24 август 1949 г. по силата на Северноатлантическия договор, сключен на 4 април във Вашингтон.
Произходът на НАТО трябва да се търси в ситуацията, възникнала след края на военните действия на Втората световна война, когато приключи сътрудничеството на съюзниците на САЩ и коалицията със Съюза на съветските социалистически републики (СССР) и започна Студената война. След това, през 1948 г., Белгия, Франция, Холандия, Люксембург и Обединеното кралство подписват Брюкселския пакт, който на следващата година се трансформира в Северноатлантическия пакт.
Първоначално НАТО трябваше да бъде отбранителна организация, която ще осигури на членовете си чувство за сигурност пред лицето на заплахата от комунистическите държави. Основната причина за създаването на НАТО беше убеждението за агресивността на политиката на СССР и заплахата за страните от Западна Европа, които бяха причинени от поредица от събития: през 1947 г. - беше създаден Коминтернът, 1948 - комунистическият преврат в Чехословакия и блокадата на Западен Берлин през 1948-49 г.
Първоначално в НАТО бяха включени десет държави (Великобритания, Франция, Холандия, Белгия, Люксембург, Норвегия, Дания, Исландия, Италия, Португалия, САЩ и Канада – т.нар. учредители). През следващите години към НАТО се присъединиха повече държави-членки. През 1952 г. е разширен до Гърция и Турция, през 1955 г. до Германия и през 1982 г. до Испания.
През 1999 г. в структурите на тази организация се появяват първите страни от бившия Източен блок (Полша, Чехия и Унгария). По време на сесията на лидерите на НАТО в Прага през 2002 г. други държави бяха поканени да се присъединят към алианса: България, Естония, Литва, Латвия, Румъния, Словакия и Словения. Тези страни официално се присъединиха към пакта на 29 март 2004 г. На 1 април 2009 г. Албания и Хърватия стават официални членове на НАТО. Последният, 29-и член беше приет на 5 юни 2022 г. и това беше Черна гора и това решение беше взето на срещата на върха в Брюксел на 25 май същата година.
До 1990 г. НАТО беше основната политическа и военна структура от западната страна в конфронтационната, биполярна световна система като противник на Съветския блок и Варшавския договор, който беше създаден през 1955 г. С края на Студената война естеството на пакта се промени. Промените на международната арена и разпадането на блока от комунистически държави доведоха до промени в стратегическите концепции на НАТО.
Днес това е по-скоро антитерористична коалиция. Последица от тези промени беше така наречената нова стратегическа концепция. Той предполагаше поддържането на достатъчно конвенционални и ядрени сили, способни да възпират потенциални агресори и да провеждат дейности за предотвратяване на възможни въоръжени конфликти в света.
Фокусът беше и върху осигуряването на сигурността на държавите от Алианса в лицето на разнообразни и многопосочни международни заплахи (етнически и териториални конфликти, разпространение на оръжия за масово унищожение и оръжейни технологии, прекъсване на доставките на стратегически суровини, тероризъм и саботаж). Първата независима военна акция на НАТО беше интервенцията в Косово. След преживяванията от тази мисия, тази концепция беше актуализирана.
Тази нова актуализирана концепция въведе „операции извън член 5“, които са предимно операции за реагиране при кризи, тоест операции на въоръжените сили, насочени към справяне с основните причини за кризи или кризи, които застрашават регионалната или глобалната сигурност и нарушават правата на човека (10). Както в мироопазващите операции, намесващите се сили трябва да действат безпристрастно, тъй като не са страна в конфликта.
Струва си да добавим, че в историята на НАТО е имало много турбуленции.
От 1966 г. Франция преустановява членството си във военните структури на пакта, защото нейният лидер генерал Шарл дьо Гол решава да разработи своя собствена система за ядрена отбрана. То се върна при тях, но само частично, едва през 1995 г. и само през 2009 г. Подобно нещо направи и Гърция през 1974-1980 г. Причината за това решение беше конфликтът с Турция и убеждението на Гърция, че НАТО не прави нищо в това отношение. Освен това Испания не е принадлежала към военната структура от приемането й за член до 1997 г.
Що се отнася до структурата на НАТО, тя се промени в хода на Пакта. Като част от договореностите, направени на конференцията на НАТО (Прага 2002 г.), структурата на центровете за вземане на решения на алианса се промени през 2003 г. Новата структура се отклонява от географското разделение на командванията в полза на разделението на властите.
Оперативните функции бяха разделени между новосъздаденото Съюзно командване за операции (ACO) и Съюзното командване на НАТО за трансформация (ACT). В момента най-важният ръководен орган на Пакта е Северноатлантическият съвет (Съветът на НАТО, който се състои от представители на страните-членки. Съветът на НАТО може да заседава на различни нива. Редовно се събира на ниво министри на външните работи ( два пъти годишно) и постоянни представители (поне веднъж седмично).
При изключителни обстоятелства той може да заседава и на ниво държавни и правителствени ръководители. В допълнение към Съвета на НАТО, най-важните организационни структури на Пакта са: Комитетът за планиране на отбраната, Групата за ядрено планиране, Военният комитет (който е върховният военен орган на Пакта) и подчинения му Военен щаб, както и Международният секретариат с генералният секретар на НАТО. Генералният секретар на НАТО е най-високата политическа длъжност в Алианса и според приетата практика се заема от европейски цивилни политици.