Чрез посещение на действащ вулкан Leirhnjúkur и в непосредствена близост до него, е лесно да се разбере защо Исландия се нарича страната на леда и огън.
Вулкан Leirhnjúkur (полски глинен хълм) е част от вулканичен комплекс Крафла. Последното му изригване се случи съвсем наскоро, в 1974-1984което ни напомня за дима, идващ от земята и лавовите полета, които приличат на черно море.
Вулканичният хълм изглежда доста незабележим. Най-вече защото е само на прибл 50 метра. Не забравяйте обаче, че когато сме там, ние сме няколкостотин метра над морското равнище. Leirhnjúkur се намира в рамките на калдерата на вулкана Krafla. Депресията на върха на вулкана се нарича калдера. В случая с Крафла диаметърът на калдерата е 10 километра!
Leirhnjúkur е в известен смисъл Исландия накратко. Скали с цвят на ръжда, полета от лава и скални образувания от лава, действащ вулкан, димящи фумаоли, бълбукаща водниста кал, постоянна миризма на сяра - всичко това на едно място.
Достъп (от юни 2022 г.)
Leirhnjúkur е на около 8 километра северно от път 1. Пътят до вулкана е павиран, но има стръмно изкачване зад електроцентрала Krafla (ISl. Kröflustöð).
Паркинг и местоположение (към юни 2022 г.)
Координати: 65.721871, -16.787265
Безплатен паркинг се намира на почти километър от вулкана - координатите му са 65.713364, -16.773139
Разглеждане на забележителности (към юни 2022 г.)
Ако искате да обиколите вулкана Leirhnjúkur, трябва да планирате от 90 до 120 минути. Теоретично можем само да се приближим до геотермалната зона, да я заобиколим, да се изкачим малко и да се върнем 60 минутино ще пропуснем много интересни гледки.
В самото начало тръгваме от паркинга, ок 800 метра по пътека покрай лавови полета, които вече са обрасли с разнообразна растителност. Туристите, които вземат някой от камъните от лава, могат да получат доста шок - те са леки като гъба.
След като преминем първия участък, ще стигнем до геотермалната зона. Тук пътеката води по дървена площадка и си струва да се придържате към нея - земята под нас може да е наистина гореща. Продължавайки нататък, ще преминем покрай бълбукащата вода в малко езерце и „врящата“ многоцветна кал. Почвата, засегната от геотермална активност, е с цвят на ръжда и понякога наподобява синьо сирене. Хората с чувствително обоняние може да не са доволни от миризмата на сяра в тази област.
Стигайки до края и тръгвайки нагоре, ще имаме два пътя, от които да избираме. Или тръгваме направо, след което ще се качим на южния връх на вулкана и ще се върнем на паркинга по същия маршрут за около 75-90 минути. Завивайки вдясно, преминаваме покрай характерните образувания от лава и минаваме тясно дере, от което излиза пара. Този маршрут обикаля северната част на вулкана и се връща към гореспоменатата пътека, водеща към южния връх на хълма. По-дългият маршрут (от паркинга, пътеката на север, след това на юг до върха на хълма и обратно до паркинга) може дори да ни отведе 120 минути.
На север от вулкана има дълго поле от лава. Струва си да ги погледнете от по-висока гледна точка – тази гледка напомня за безкрайното черно море.
След като стигнем до края на дървената платформа, ще се разходим по естествения терен, който е продукт на вулканична дейност. Струва си да се придържате към две правила: не се катерете по камъни и не докосвайте/стойте там, където има пара. Почвата или камъните може да са толкова горещи там, че ще разтопят обувките ни или ще ни изгорят.
Пътят е маркиран средно. Тоест информационните публикации се появяват често, но няма картографиран маршрут, така че трябва сами да решим как ще покрием даден фрагмент.
